Международният трибунал за Израел

Какво е законовото и моралното оправдание за така наречените международни трибунали за военни престъпления? Опитвам се да намеря отговора на този въпрос, тъй като аз, а както предполагаем и много други хора, сме жертва на заблуждението, че тези трибунали са създадени, за да наказват военнопрестъпниците навсякъде по света. Оказва се обаче, че не е така. Досега такива трибунали са създадени с резолюции на Съвета за сигурност на ООН само в две части на света - в бивша Югославия през 1993г. и Руанда през 1994.

В извадка от съобщение за печата на ООН, публикувна през ноември миналата година, се цитира председателката на двата трибунала Карла Дел Понте, която се оплаква, че "историческата оправданост" на трибунала за бивша Югославия е "подкопана" от "преднамереното бездействие по повод на това, което се случи в Косово след юни 1999 г."; Дел Понте се оплаква още, че трибуналът "е изправен пред трудности, свързани основно с броя на обвинените, които все още са на свобода".

Някак си тя успя да избегне да спомене това, което на мен ми се струват много по-сериозни трудности, подкопаващи историческата оправданост на международните трибунали за военните престъпления. Тези трудности произлизат от ограничения обсег на действие на трибуналите, което ги излага на обвиненията, че се занимават само с военни престъпления, извършени в зони, удобни за външната политика на САЩ; и че цялото сборище от прокурори и съдилища, учредени от Съвета за сигурност на ООН, представлява просто продължение на дългата ръка на американския държавен департамент, който успешно контролира Съвета за сигурност.

Ако трибуналът, съдиите, прокурорите и т.н. желаят да бъде приемани сериозно като блюстители на международното право, тогава без съмнение техните призовки трябва да достигнат до всички страни, където се потъпкват законите, които те твърдят, че защитават.

Най-шокиращият пример за безсилието на международните трибунали е Израел. Израелското правителство продължава да се държи с явно презрение не само към ООН, като завзема части от територии и експлоатира и заробва хората в тях, но също и към най-основните закони и конвенции, на които се опират статутът на международните трибунали за военни престъпления и резолюциите на Съвета за сигурност.

Те дават на трибуналите правомощието да преследват по съдебен път хора "извършили или заповядали да се извършат сериозни нарушения на Женевските конвенции" включително: умишлено убийство; изтезания или нечовешко отношение; умишлено причиняване на страдание или тежки телесни повреди; широкомащабно разрушение и присвояване на собственост, неоправдани от военна необходимост и извършени незаконно и своеволно.

Всяка една от тези разпоредби се нарушава ежедневно, и целият свят вижда, че това става, от израелската армия под командите на израелското правителство и премиера Ариел Шарон. Това правителство безсрамно призна, че предприема политика на поръчкови убийства, които Би Би Си така тактично представи с по-мекия термин "избирателни убийства".

Ако съществува някакво съмнение по този въпрос, обърнете внимание на член 3-ти от статута на двата международни трибунала, който упоменава "безпричинното разрушаване на населени места и унищожение, неоправдано от военна необходимост" или член 5-ти, който овластява трибунала да изправи пред съд лицата, отговорни за престъпления срещу човечеството, включително убийство, ако то е "извършено при въоръжен конфликт и е насочено срещу цивилно население."

Няма никаква необходимост прокурорите да се задълбават в ужасната история на Ариел Шарон, като например неговата роля в убийството на 60 палестинци в селището Кибия през 1953г., документирана от израелския историк Бени Морис; или отговорността му като министър на отбраната на Израел за клането на най-малко 2000 палестинци в бежанските лагери Сабра и Шатила в Ливан през 1982г. /връхната точка н инвазията на Шарон в Ливан, която бе осъдена като незаконна от ООН и дори от Маргарет Тачер/.

Не е необходимо да се прави ретроспективен преглед на законодателството, за да се установят престъпленията на този човек. Не е нужно дори да се чудим на двойните стандарти на британския премиер Тони Блеър, който прекъсна своя искрен монолог във възхвала на арестуването на Слободан Милошевич от трибунала за военните престъпления в бивша Югославия /Милошевич междувременно вече бе арестант в собствената си страна/, за да се усмихне лъчезарно, докато стиска кървавата ръка на Шарон.

Ежедневните действия на израелските войски в последните месеци са напълно достатъчни, за да се разшири обсега на международните трибунали за военни престъпления до израелското правителство и неговото тиранично поведение в териториите, които открадна от палестинския народ и насели с фанатични заселници. Впрочем ежедневните нарушения на статута на трибуналите от страна на израелската армия изправят съдиите, прокурорите и администраторите на трибунала пред безспорно предизвикателство.

Дотогава докогато те остават безсилни да се справят с престъпленията на Израел, дотогава докогато Шарон остава извън подсъдимата скамейка, на трибуналите ще се гледа като на институции, които не правораздават по престъпления, извършени от САЩ или от държави техни клиенти, и процесите в трибуналите, както и техните присъди ще бъдат абсолютно безполезни.

© Copyright Mediapool