Въпреки че до понеделник следобед нямаше изгледи социалните партньори бързо да постигнат консенсус за новата формула на минималната работна заплата (МРЗ), късно в понеделник Министерството на финансите (МФ) обяви, че договорка е постигната.
"Правителството и социалните партньори се обединиха около механизъм за определяне на минималната работна заплата за страната", съобщиха от ведомството на Гълъб Донев около 20 ч. в понеделник.
Занапред минималната заплата няма да се определя автоматично, а ще се договаря между бизнеса и синдикатите в определен диапазон. Каквото и да се разберат те обаче, крайната дума ще е на правителството.
Промяната в четири индикатора с равна тежест ще определя доколко може да нарасне минималното възнаграждение:
- Индекс на цените на малката потребителска кошница - за определяне на покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземе предвид издръжката на живот;
- Брутна медианна работна заплата - за определяне на общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение;
- Брутна средна работна заплата - за определяне на темпа на растеж на работните заплати;
- Брутна добавена стойност на един зает за последните 10 години - за определяне на дългосрочните равнища на производителността на труда в страната.
Минималната работна заплата за всяка следваща година ще бъде в диапазон от долна и горна граница. Долната граница ще е минималната работна заплата за последната година. Горната граница ще се определя от среднопретеглената стойност на посочените четири индикатора, като данните ще бъдат предоставяни от Националния статистически институт за завършена година.
Процедурата по формиране на минималната работна заплата ще включва няколко етапа.
До 1 април министърът на труда и социалната политика ще предоставя на социалните партньори данни за диапазона, в който следва да определят минималната работна заплата, включително информацията, въз основа на която е получена горната граница. Работодателите и синдикатите имат срок до 15 май да договарят размера на минималната работна заплата, до 31 май да изготвят доклад.
Като вземе предвид доклада на социалните партньори, Министерският съвет трябва да определи окончателния размер на минималната работна заплата за следващата година.
Адекватността на минималната работна заплата ще се оценява на всеки 3 години.
Часове по-рано консенсусът изглеждаше преждевременен
Часове преди съобщението на МФ изглеждаше, че няма сближаване на позициите между синдикатите и работодателите за механизма, по който ще се определя минималната работна заплата. Това стана ясно от изявления на представители на двете страни в понеделник сутринта по повод обявеният от правителството миналата седмица консенсус по критериите за определяне на минималното възнаграждение.
Преди заседанието на работната група в понеделник от КТ "Подкрепа" излязоха с предложение за 2027 г. да бъде определен конкретен размер на минималната заплата, а преговорите за механизма да продължат до постигането на съгласие.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров заяви сутринта пред БНТ, че по ключови елементи от бъдещия механизъм разговорите тепърва предстоят.
“Миналата седмица имаше една среща при вицепремиера Донев, която беше обявена като първоначална среща да се уточнят позиции и да започнат първоначални разговори да започнат. Така беше обявена, нямаше официално писмо за нея, нито свикване, по телефона беше свикана. Важното е, че ние няколко години подред се опитваме с бизнеса да намерим общи решения и бяхме много близо и все още сме, но тази власт всъщност не е коментирала с нас нито един от тези критерии в детайли - нито критериите, нито показателите, нито теглата, нито формулата, ред нещата, за които говорим”, заяви Пламен Димитров.
Синдикалният лидер подчерта, че механизмът за определяне на минималната заплата трябва да гарантира адекватен стандарт на живот и да намалява работещите бедни. По думите му все още предстои да се договорят как ще се актуализира минималната заплата, през какъв период ще става това и по какви критерии ще се оценява нейната адекватност. КНСБ настоява за ежегодна актуализация на базата на договорените критерии.
Разминаването беше потвърдено и от страна на работодателите. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов посочи, че на първата среща са били обсъдени въпроси, по които разногласията са били сравнително малки. Това, според него, е създало погрешното впечатление, че е постигнато споразумение.
“Очевидно Министерството на финансите и Министерството на труда търсят консенсус и то в кратки срокове, така че да бъде изработен механизъм, който да бъде приложен още през 2027 година, тъй като бюджетната процедура за 2027 година е належаща и предстояща. В първата среща господин вицепремьерът започна с моменти, които не са толкова спорни между социалните партньори и, може би, заради това се постигна такова едно усещане за приемане, за договореност, което беше измамно. На следващата среща почти всички договорени в първата среща показатели бяха отхвърлени главно от синдикалните организации", каза Иванов пред БНТ.
Същевременно в понеделник с позиция излязоха и от другия голям синдикат КТ "Подкрепа".
КТ "Подкрепа" настоя да бъде определен конкретен размер на минималната работна заплата за 2027 г, който да е икономически обоснован и социално приемлив, а преговорите за устойчив механизъм да продължат до постигане на съгласие и да постига целта за адекватна минимална работна заплата. Предложението е с оглед краткия срок - до 21 август т.г. - за изготвяне на механизъма за изчисление на минималната работна заплата.
КТ "Подкрепа" предлага диапазонът за преговори за минималната заплата за догодина да бъде от 692 евро до 750 евро.
От КТ "Подкрепа" потвърдиха, че подкрепят четирите основни критерия за определяне на минималната работна заплата, обсъдени на предходната среща между правителството, работодателските и синдикалните организации. Това са покупателната способност на минималната заплата с оглед издръжката на живота, общото равнище и разпределението на работните заплати, темпът на нарастване на възнагражденията и дългосрочните равнища и развитието на производителността на труда.
Разногласията бяха по начина, по който тези критерии трябва да бъдат измервани и прилагани. КТ "Подкрепа" не приема издръжката на живота да бъде заменена с показателя „разход на лице на домакинство“. Според синдиката този показател не измерва доходите от труд и не е съпоставим с определянето на минималната заплата за човек, който работи на пълен работен ден.
Синдикатът не е дал съгласие и за предложения начин за оценка на адекватността на вече определената минимална работна заплата. Става дума за идеята тя да се измерва като 50% от основната средна работна заплата в страната, като проверката на адекватността да се извършва веднъж на четири години. Според КТ „Подкрепа“ и по този въпрос предстои да бъде постигнато съгласие.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Виж сега, моята позиция е крайна и аз зная, че е трудно защитима. Но така или иначе – това е моето мнение, споделям го не за да споря. Този меринджей дето дава само 500 евро, някой да го попита: кое ще му излезе по-скъпо - да вдигне заплатите или да спре производството, защото трудовият колектив стачкува? Примерът е твърде общ, но все пак илюстрира как цената на труда може да се договаря според конкретната ситуация. А и тези неща са много комплексни и един или няколко, или дори десетки и стотици …
такива примери по-скоро ще отворят отколкото да затворят въпроси. Затова и защитавам идеята за минимална, ама наистина минимална държавна намеса по отношение на минималните доходи. ПП – и аз, и в статията говорим за МРЗ, ти споменаваш “минимални ставки“. Това не е едно и също.
Все повече си личи, че това правителство излезе неадекватно и ни повлича стремително надолу.Не става дума толкова за идеологическата му ориентировка,колкото за персоналната некадърност на членове му. Всички до един! Като една много лоша циркова група!
И със и без заплата, некадърниците са си некадърници , невежите невежи , бездарнато си остава бездарно, и корумпираното корумпирано.
Цитат от Препоръката - "Не виждам защо държавата изобщо трябва да определя МРЗ". Във всички цивилизовани страни има минимални ставки. Ако в нашата страна няма такава, много пишман меринджеи ще принуждават работниците си да бачкат за по-малко от 500 евро, казвам го сериозно. В София не е така, но в десетки по-малки градчета (и села) си е баш тъй. МРЗ заедно с фиксирани (регламентирани) работно време, отпуски и почивки са в основата на всяко трудово право, без тях настава анархия и робовладелчество. За догодина всяко искане за МРЗ над 630-640 евро си е синдикална прищявка и популизъм, защото производителността и организацията на труда в България са на ниво миналия век.
Много лесно решение има - Ако не плащаме невиждани и в САЩ и в нормалните страни в ЕС заплати на болничните "директори" мафиоти, може и да закъприм поне един голям корупционен канал за източване! Цялото "здравеопазване" е пълно с мафиоти на ОГРОМНИ заплати, които са меко казано скандални...
То в БГ вече нищо не е ясно, освен, че яко се краде де що мърда.. :)
Така е решението е всички се мести в София и няма ни пука от мрз!! Колото и да не ви се вярва в провинцията има хора на мрз!! Цените в магазините са еднакви!! Колкото и да не ви се вярва мрз дърпа леко заплатите на горе и пак в прованса!! Белкем хората визмат поне 1к с извънреден ест!!
Не виждам защо държавата изобщо трябва да определя МРЗ. Да не би да се отказваме вече от принципа на търсенето и предлагането? А би могло да бъде – кандидатът казва за колко е готов да работи, работодателят преценява дали и колко може да плати. В целия процес и двете страни правят компромиси според това кой колко е на зор. Така се формира пазарната цена на труда. А тук толкова много чиновници се събират, за да измислят формули, с които административно да определят нещо, което пазарът и без тях си определя всеки ден.