МФ прогнозира забавяне ръста на българската икономика до 2.6%

Растежът на българската икономика тази година ще се забави до 2.6% спрямо 4.2% през 2021 г., сочи пролетната икономическа прогноза на Министерството на финансите.

В същото време в Бюджет 2022, който бе окончателно гласуван в първите дни на руската инвазия в Украйна, е заложен растеж от 4.8%. Според документа БВП тази година трябва да достигне 143 млрд. лв. Този сценарий обаче вече изглежда неосъществим.

"Руската инвазия в Украйна промени икономическите перспективи за България през 2022 г. и в средносрочен план. Военният конфликт доведе до повишаване на цените на енергията и основни суровини, което ще се отразява негативно на покупателната способност на домакинствата. Вследствие на инвазията и наложените санкции върху Руската федерация се очакват нарушения на международната търговия и затруднения по веригите на доставки, което ще ограничи износа на стоки и инвестиционната активност в страната. Същевременно притокът на бежанци в страната, който вече е факт, се оценява като положителен ефект върху икономическата активност", пише в прогнозата на МФ.

Върху приходите в бюджета ефект ще има високата инфлация. Средногодишната инфлация през 2022 г. се прогнозира да бъде 10.4%, посочва финансовото министерство.

"Към настоящия момент очакванията са за продължаващо поскъпване на петрола и неенергийните суровини през 2022 г., което да започне да се забавя през втората половина на годината. В съответствие, нарастването на общото равнище на потребителските цени ще продължи да се ускорява до третото тримесечие на годината, след което ще започне да се забавя, а инфлацията в края на 2022 г. ще достигне 10%. Водещ принос за това ще имат храните, чието поскъпване ще се ускори до 16.4% на годишна база през декември", пише още в прогнозата.

Повишението в цените на транспортните горива се очаква да достигне 25.1% в края на годината.

МФ има и алтернативен "шоков" сценарий, който разглежда какво би се случило при нарушаване на търговията в региона. При този шоков сценарий икономическият растеж би бил с още 2 процентни пункта по-нисък, а инфлацията с 2.9 п.п. по-висока, отбелязва икономистът Георги Ангелов.