Милан Мартич

Милан Мартич създател на "полицията на Сръбска Крайна", бивш президент на самопровъзгласилата се Република Сръбска Крайна, обвинен в престъпления срещу човечеството и военни престъпления

Милан Мартич е етнически сърбин от Хърватия. Роден е на 18 ноември 1954 близо до град Книн в Хърватия. Завършил е Хърватската полицейска академия. До 1990 г. е Главен инспектор в хърватското Министерство на вътрешните работи. Когато хърватските националисти печелят изборите през 1990 г. и започват процес на отделяне от Югославия, сърбите в Хърватия обявяват независимост и започват битка за етнически чисти територии. В този контекст от 4 януари 1991 до август 1995 Мартич заема важни постове в рамките на Крайна, обявена за сръбска територия. През целия период, независимо от поста си, той остава пряк ръководител на "полицията", а през значителна част от този период ръководи и силите на Териториалната отбрана /ТО/ на т. нар. Република Сръбска Крайна:

В началото на август 1990 Мартич създава полицейски сили на етнически признак - в тях влизат само сърби. Те действат на територията на Крайна и се наричат на името на създателя и началника си - "Полицията на Мартич".

На 4 януари 1991 Мартич заема поста на "секретар по вътрешните работи" на Крайна и поема ръководството на всички полицейски сили на територията.

На 29 май 1991 Мартич е назначен за "министър на отбраната" на Крайна. Под негово ръководство тогава са частите на Териториалната отбрана /ТО/. По същото време "полицията на Мартич" минава под разпореждането на "министерството на отбраната".

От 27 юни 1991 до януари 1994 Мартич е "министър на вътрешните работи на Крайна" и "полицията" е върната под негово разпореждане.

На 8 август 1991 Мартич е назначен едновременно и за заместник-началник на частите на Териториалната отбрана /ТО/ в Крайна.

На 25 януари 1994 Милан Мартич е избран за "Президент" на самопровъзгласилата се Сръбска Република Крайна. Той губи поста си, когато хърватските сили, в нарушение на примирия и договорености, превземат наново хърватската част на Крайна, причинявайки смъртта на множество сръбски цивилни.

Обвинение:

Мартич е обвинен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършени между 1 август 1991 г. и август 1995 г. на територията на Хърватия и Босна.

Според обвинителния акт Мартич е извършил престъпленията в съучастие с още 19 обвиняеми, сред които Слободан МИЛОШЕВИЧ, Радован КАРАДЖИЧ, Ратко МЛАДИЧ, Биляна ПЛАВШИЧ, Момчило КРАИШНИК.

Мартич отговаря в качеството си на създател, ръководител, осигурител на финансирането, обучението и въоръжението на три структури, пряко отговорни за етническото прочистване - полицията, силите на Териториалната отбрана /ТО/ и силите на сръбската Държавна сигурност /ДС/ на територията на т.нар. Република Сръбска Крайна. Освен това, Мартич лично е участвал във военни и полицейски операции, в завземането на територии и прогонване на несръбското население. Прокурорите твърдят, че "Висшестоящият е отговорен за криминалните деяния на своите подчинени ако е знаел или е имал основание да знае за извършването им и не е взел необходимите и основателни мерки да ги предотврати или да накаже извършителите им."

Някои от 19-те пункта на обвинителния акт:

Принудителното изселване или депортирането на повече от 115 000 хървати и мюсюлмани от територии на Хърватия и Босна. С тези действия се смята за "прочистена" от несръбско присъствие една трета от територията на Хърватия и голяма част от територията на Босна.

Убийството на повече от 215 хървати и мюсюлмани от 14 села в Хърватия и Босна

Планирането, подбуждането, заповядването, извършването или подпомагането за затварянето на поне 520 мюсюлмании хървати в 6 лагера и ареста, при нечовешки условия и постоянен физически тормоз, включващ мъчения, побой, сексуално насилие, недохранване, липса на медицински грижи

Разрушаването на къщи, културни и молитвени домове на територията на повече от 19 градове и села.

Планирането, подбуждането, извършването, подпомагането или издаването на заповед за бомбардирането на райони на Загреб, населени с цивилни, включително района на Стария град, основната търговска улица, пазара и района на Националния театър. Бомбардировките са проведени на 2 и 3 май 1995 г., в тях загиват повече от 7 души, други повече от 196 са ранени.

/Всички посочени цифри са валидни към октомври 2002 и представят само поименно установените жертви, както го изисква процедурата по представяне на доказателства. Установяването на самоличността на жертвите е дълъг процес, който продължава и по време на делото./

Производство:

Обвинителният акт е готов на 24 юли 1995 г. и включва само едно обвинение - за бомбардирането на Загреб. В продължение на 7 години, в които действа международна заповед за ареста му, се предполага, че Мартич живее на територията на Сърбия. Той се предава на съда на 15 май 2002 г. - едва след като Югославският парламент гласува Закон за сътрудничество с Трибунала.

На 21 май Мартич пледира "невинен" за бомбардирането на Загреб. През октомври прокурорът добавя обвиненията в убийство, преследване по етнически, расов или религиозен признак, незаконно задържане и прилагане на нечовешки мъчения, депортиране и насилствено изселване, унищожаване на частна и обществена собственост.

На 29 януари 2003 Мартич пледира "невинен" по всички нови пунктове на обвинението. Очаква се процесът да започне след края на 2003 г.

По програма на Фондация "Отворено общество"

Още от Балкани

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?