Милошевич едва ли може да притесни Запада

Слободан Милошевич планира да използва започващия утре процес срещу него, за да обвини Запада в цинично наблюдаване на разпокъсването на бивша Югославия на малки, слаби държави, докато в същото време обвинява сърбите в кръвопролитие.

Не очаквайте обаче бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт да рухне на свидетелското място в трибунала в Хага и да признае, че всичко е било един заговор.

Освен ако не разкрие престъпни тайни или мръсни сделки, всичко, което може да направи бившият сръбски лидер, е да накара Запада да преживее отново отминали неудобни положения.

Като призовава за свидетели - защитниците му казват, че ще опита да направи това - личности като Мадлин Олбрайт и бившия американски президент Бил Клинтън, той би могъл да изтъкне първоначалните усилия на Запада да запази целостта на Югославската федерация.

Той може да покаже също, че преди да скъсат необратимо връзките си с него поради действията му в Косово през 1999 г., западните лидери, признателни за ролята му за прекратяването на босненската война през 1995 г., са го приемали, макар и неохотно, като човек, с когото могат да работят.

Милошевич може да опита да цитира дипломатически съобщения и записи от този период като доказателство за мълчаливото, а в някои случаи дори окуражително, западно одобрение за водената от него политика против разпадането на Югославия.

Погледнато от друг ъгъл обаче, това може да бъде сметнато просто като още едно доказателство за противоречивата и двусмислена политика на Запада спрямо Балканите и особено спрямо Босна.

Изтощени от скоростта на промяната и все още непоели си дъх след падането на комунизма и желязната завеса през 1990 г., западните сили не бяха готови за разпадането на стабилната, спокойна титовска Югославия.

Те не успяха да спрат югославските танкове, навлизащи от Сърбия в Хърватия през 1991 г., за да възпламенят първия значителен конфликт след Втората световна война.

Те оставиха босненската сръбска артилерия да смаже обсаденото Сараево и неговите 300 000 жители, хванати в капан, в продължение на три години, пилеейки военна мощ на НАТО, което по-късно се оказа решаващо за неефикасните "сили за защита" под егидата на ООН.

Политиката на незаемане на страна в крайна сметка беше изоставена, когато Вашингтон подтикна съюзниците си да действат и с бомбардировките сломиха само за няколко дни силите на босненските сърби.

С припомнянето на всичко това едва ли ще бъдат смекчени обвиненията срещу Милошевич за злодеяния в Хърватия, геноцид в Босна и военни престъпления в Косово. Той обаче е известен като човек на големите залози.

За Милошевич няма да е трудно да докаже, че дълго време е бил смятан от Запада за миротворец. Като доказателство той може да посочи впечатляващ списък от високопоставени пратеници, разговори за мир, споразумения за прекратяване на огъня и ключови преговори.

В обвинителния акт за Косово, например, се посочва, че международната общност е преговаряла главно с него. Там са посочени също конференцията в Хага през 1991 г., Париж 1993 г., след това Женева и накрая Дейтън през 1995 г.

Дори когато дълго игнорираните проблеми в Косово се разразиха в криза през 1998 г., европейски, американски и руски пратеници продължаваха да бият път до Милошевич, за да сключат споразумение, и така до ултиматума от 1999 г. - изтегляне на войските от Косово или бомбардировки на НАТО.

Зденко Томанович, белградски адвокат, който съветва бившия югославски президент, миналата седмица каза, че Милошевич ще призове Клинтън, британския премиер Тони Блеър и други лидери да свидетелстват на процеса, по повод на което трибуналът посочи, че искането за това е трябвало да бъде отправено предварително.

Ако съдът се съгласи, може да бъде призована цяла поредица от личности от САЩ, Англия, Франция, Германия, Русия и други страни, които по един или друг начин са имали отношения с Милошевич.

Нито един от тях няма да признае, че са били съгласни с методите, използвани от Югославската армия срещу хърватите във Вуковар, или от армията на босненските сърби срещу мюсюлманите в Сараево или Сребреница.

Още по-малко пък биха се съгласили те с тезата на Милошевич - че масовото изселване на 800 000 косовски албанци през 1999 г. е било предизвикано от бомбите на НАТО, претекст за да навлезе алиансът в областта и да я измъкне от контрола на Белград - и че всичко това би могло да бъде избегнато, ако те не бяха го притиснали в ъгъла.

Дали големи имена ще има или не на процеса, не е ясно. Главният прокурор Карла дел Понте обаче смята, че делото ще продължи две години, така че има достатъчно време за непредвиден развой.

Опитвайки се да докаже наличието на систематичен престъпен заговор за създаване на Велика Сърбия от многоетническа Югославия, обвинението възнамерява да се върне назад във времето, от Косово през 1999 г., за което се смята, че документацията е най-добре подготвена, до предишните конфликти.

Надявайки се евентуално, че може да извлече полза от американската кампания срещу Осама бин Ладен, Милошевич ще каже, че бойците от косовската Армия за национално освобождение са "терористи".

В началото на войната американският пратеник Робърт Гелбард наистина окачестви АНО като "терористи".

Милошевич твърди, че процесът срещу него всъщност е ретроактивно оправдаване на натовските бомбардировки над Югославия и че той не може да бъде държан пряко отговорен за зверства, за които не е знаел нищо.

Западните свидетели могат да кажат в отговор, че са правили всичко възможно, за да му обърнат внимание за извършваните жестокости, включително разполагането с негово съгласие на западни наблюдатели през 1998-1999 г.

Над 500 от 600-те убийства, за които е обвинен Милошевич, са станали по време на бомбардировките. Според международни изследвания бомбардировките са предизвикали увеличаване на насилието от страна на сърбите. Но трибуналът в Хага вече постанови, че НАТО няма военни престъпления, за които за отговаря.

Обвинението твърди, че Милошевич е бил решен да предприеме широкомащабно етническо прочистване във всички случаи и единствено външната намеса му е попречила. Това ще бъде централният въпрос в първия етап на процеса.

По БТА