Милотинова сондира промени в медийния съвет

Председателят на парламентарната медийна комисия Милена Милотинова свика дебат за промени в Закона за радио и телевизия (ЗРТ), които ще дадат възможност за смяна на медийния съвет и избор на нов директор на БНТ.

Съдействие на управляващите в това начинание оказва неправителствената Медийна обсерватория, която направи удобни предложения за промени в ЗРТ. Едно от тях е възможността членове на СЕМ да бъдат предсрочно отзовавани от президента и парламента при груби и системни нарушения на ЗРТ, санкционирани с решения на Висшия административен съд.

Четиричасов дебат между депутатите от комисията по медиите, членове на СЕМ, шефът на БНТ и представители професионални граждански организации обсъди този специален механизъм за смени в СЕМ. Предложенията бяха посрещнати кричино не само от депутати, но и от представители на направителствените организации, според които с промяните в ЗРТ се развързват ръцете на управляващите за политически намеса в медийната регулация.

Дискусията очерта неприкрития вече сблъсък на две медийни лобита в НДСВ - едното, сформирано навремето от Стоян Ганев и близко до интересите на Кеворк Кеворкян и Кирил Гоцев, и другото - на Пламен Панайотов и юристите в НДС, които имат за говорител Милена Милотинова. Лобито на Панайотов действа и с подкрепата на Емел Етем от ДПС. Движението също отказва да се примири с Кирил Гоцев на шефския пост в БНТ и предпочита Димитър Цонев. Другата цел на това лоби е подмяната на членовете на СЕМ, от което има интерес и президентът Георги Първанов. Това обяснява подкрепата за промените в закона от левите депутати Иво Атанасов и Любомир Пантелеев.

Медийна обсерватория, с координаторки Светлана Божилова, Райна Дормишкова от СЖБ "Подкрепа" и Ева Кьосева от СБЖ, сезират в идеите си шанс да се пресече пътя на корпоративните интереси в СЕМ и да се накарат надзорниците на отговорно поведение при взимането на важни решения.

Бившият член на НСРТ Светлана Божилова заяви, че членовете на медийния регулатор не трябва да бъдат недосегаеми, когато нарушават ЗРТ. Тя предлага при три нарушения на закона, които са санкционирани от Висшия административен съд чрез отмяна на решенията на СЕМ, да има възможност една трета от регулаторите да сезират президента и парламента за действията на своите колеги. От своя страна държавният глава и депутатите ще решават дали да сменят нарушителите. Божилова изтъкна като аргумент, че по този начин превантивно ще се избегнат кризисни ситуации като в БНР миналата година. Божилова даде като пример за нарушение също така, позицията на СЕМ по въпроса за излъчването на спонсорски заставки в авторекламните анонси на предаванията. Надзорниците на два пъти препотвърдиха разрешението си БНТ да излъчва подобни реклами, които са нерегламентирани според Европейска конвенция за трансгранична телевизия. Божилова каза, че конвенцията е ратифицирана от България през 1997 година и е в сила от 1999 година.

"Ако в НСРТ имаше подобен механизъм за отзоваване, нямаше да се стига до уличен натиск срещу избора на Иван Бориславов за шеф на БНР", заяви и Емил Кошлуков от НДСВ, солидаризирайки се с искането за отзоваване на членове на СЕМ.

Основна критика срещу предложение на Обсерваторията стана опасността, че този механизъм реално се превръща в политически инструмент за подмяна и намеса в СЕМ. Това мнение защитиха Явор Милушев и Юлияна Дончева от НДСВ, Благой Димитров и Панайот Ляков от ОДС, както и експертът от Центъра за независима журналистика доц. Весела Табакова. "Вместо да изпишем вежди, да не извадим очи", предупреди Табакова, която е експерт на международно равнище в областта на аудиовизията.

Изказано беше и становището, че не е възможно в един колективен орган да се търси персонална вина, защото това ще стане прецедент и по същността си е нонсенс.

Председателката на СЕМ Маргарита Пешева заяви, че с отзоваването на членове на медийния регулатор може да предизвика генерално отзоваване изобщо на регулацията в медиите.

Членът на СЕМ Георги Лозанов заяви, че механизмът за отзоваване на надзорниците не е решение на проблемите в медийната регулация. Той обясни, че "входът" и "изходът" към "сцената" на СЕМ не бива да бъде един и същ, визирайки кой назначава и кой евентуално ще отзовава регулаторите. Лозанов обаче пледира за изрично предписване на още допълнителни гаранции в ЗРТ за качествата на хората, които влизат в СЕМ.

Генералният директор на БНТ Кирил Гоцев нарече тези поправки в ЗРТ като "поправките Гоцев", визирайки своето положение след подобни промени в закона. Ако поправките на Медийната обсерватория бъдат приети, ще се създадат нов Програмен и Обществен съвет, които да бъдат форма на контрол на гражданското общество спрямо излъчваното по БНТ и БНР. Освен това, Медийната обсерватория пледира и за контрол над финансовите потоци в националните медии и за ефективни редакционни статути за журналистите - неща които не са сред любимите теми за разговор на Гоцев.

Председателката на медийната комисия Милена Милотинова на няколко пъти показа недвусмислено отрицателното си отношение към шефа на БНТ Кирил Гоцев. Тя му напомни, че вече втори месец не е предал на комисията обещаните данни за това колко пари БНТ има да събира от неизрядни контрагенти. Милотинова намекна на Гоцев, че няма право да се изказва по въпросите за статута на СЕМ в рамките на дебата, на което Благой Димитров от ОДС ѝ отправи остра критика и защити Кирил Гоцев, който бил поставен в неравностойно положение в дебата.

Диляна Грозданова и Явор Милушев припомниха на колегите си от НДСВ, че преди време била заявена позиция да бъде изработен изцяло нов закона за радио и телевизия, а не "ръкоделие" върху сега съществуващия текст с автор доц. Нели Огнянова. Милена Милотинова отговори:"Ами свършете си работата колеги, пишете, като искате нов закон".