Минимален напредък на страната ни в икономическата свобода

България е направила минимална крачка в подобряването на икономическата свобода и от 70-то място през 2003 г. се е придвижила на 68-мо през 2004 г. Това показва анализът за България в тазгодишния доклад на канадския институт “Фрейзър” за икономическата свобода в 130 страни в света, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ). Данни от анализа представи в четвъртък директорът на института Красен Станчев.  

Индексът на икономическата свобода се измерва въз основата на 5 показателя – т.нар. размер (намеса) на правителството, законодателна структура и защита на правата на собственост, достъп до сигурни пари, свобода на международната търговия, регулиране на труда, кредита и бизнеса. В два от трите показателя – в законодателната структура и в достъпа до сигурни пари - България бележи слабо отстъпление, а в останалите три – минимално подобрение. Това показва, че като цяло в страната ни не са извършени радикални реформи през 2004 г., които значително да подобрят икономическите ѝ показатели, пише в анализа.

Така България се подрежда с обща оценка от 6,3 по десетобалната система на 68-мо място наред със страни като Гана, Белиз, Кения, Филипините и Тунис. Всеки показател също е мерен по десетобалната система, като най-високи стойности за България той има за достъпа до сигурни пари заради валутния борд (8,7 за 2004 г. при 8,8 за 2003 г.). Сравнително ниската оценка за регулирането на труда, кредита и бизнеса (6,2 за 2004 г. при 6,0 за 2003 г.) анализаторите обясняват със съществуването на минимална работна заплата и малката ѝ разлика със средната работна заплата.   

Страната ни е с 20 места по-назад от новоприетата в ЕС Полша, която е последна сред десетте нови членки на общността. Ако може да служи за утешение, Румъния е на 95-то място заради лошата парична политика и високата инфлация.

Следствието от сравнително ниската степен на свобода е по-бавният икономически растеж и съответно бавното нарастване на доходите, което за България ще продължи с по-ниски темпове от тези в новоприсъединените страни в ЕС и от старите членки на общността в периода между 70-те и 90-те години на 20-ти век.

Според авторите на доклада за България минималната работна заплата е силно негативен фактор за икономическата свобода, особено когато тя е над 80% от средната. Наличието на задължителна военна служба и намесата на държавата при отношенията назначаване-уволняване са допълнителни отрицателни фактори за този показател, коментираха от ИПИ. Оттам прогнозират, че България ще подобри показателя за  регулирането на труда след вече предприетите мерки за ограничаване на срока за получаване на социалните помощи и премахването на задължителната военна служба.

Високото общо данъчно бреме за бизнеса и гражданите прави ниска оценката по показателя "размер на правителството", която е 4,5 за 2004 г. при 4,4 за предходната, коментираха от И.П.И. Те уточниха, че този показател включва данъчната политика. Според експертите липсата на безпристрастност на съдилищата е причина за недобрата оценка за законодателна структура и защита на правата на собственост (4,6 за 2004 г. при 4,7 за 2003 г.).

Докладът тази година включва и изследване за влиянието на чуждестранната помощ върху икономическия растеж. Изводите от изследването са, че чуждестранната помощ няма никакво положително въздействие върху икономическия растеж в най-бедните държави, докато най-голямо въздействие има икономическата свобода. Експертите от ИПИ правят тази констатация във връзка с очакванията от вливането на евросредства в българската икономика.

Изследванията на института “Фрайзър” и в частност на ИПИ се допълват добре с резултатите от проучване на базата на 10 критерии на Световната банка за условията за правене на бизнес, огласени в сряда. Според тях от 175 страни в света България се намира на 54-то място през 2006 г. в сравнение с 59-то през миналата. Сред критериите за определяне на условията за бизнес са лицензионните режими, регистрирането на собственост, достъпът до кредити, защитата на инвеститорите и други.

Световната банка сочи като най-добро място за правене на бизнес Сингапур, следван от Нова Зеландия и САЩ. Нататък в челната десятка са Канада, Хонконг, Великобритания, Дания, Австралия, Норвегия и Ирландия

Китай се е изкачил от 108-мо място на 93-то, Германия е21-ва, Франция - 35-та, Италия - 82-ра.

Десетте страни, извършили най-много реформи с цел облекчаване на бизнеса на фирмите са: Грузия, Румъния, Мексико, Китай, Перу, Франция, Хърватия, Гватемала, Гана и Танзания.  

Тринадесет други страни - Армения, Австралия, България,Чехия, Салвадор, Индия, Израел, Латвия, Литва, Мароко, Никарагуа, Нигерия и Руанда - са предприели три или повече реформи за подобряване на бизнес средата.