Минималната заплата ще трябва да е достатъчна за достоен живот

Минималните работни заплати във всички страни от ЕС трябва да осигуряват достойни стандарти на живот и труд, а държавите членки следва да насърчават колективното договаряне за заплащането.

Това следва, след като Европейският парламент прие в сряда ново законодателство за адекватни минимални работни заплати в ЕС, което беше одобрено с 505 гласа "за", 92 гласа "против" и 44 гласа "въздържал се". Очаква се Съветът на ЕС официално да одобри правилата през септември. След това държавите членки ще разполагат с две години, за да приведат националните разпоредби в съответствие с директивата.

В момента най-високите минимални работни заплати в ЕС се отчитат в Люксембург, Ирландия и Германия, а най-ниските - в България, Латвия и Естония. В ЕС 21 от 27 държави имат законоустановена минимална работна заплата, докато в останалите шест (Австрия, Кипър, Дания, Финландия, Италия и Швеция) равнищата се определят чрез колективно договаряне на заплащането.

Оценка на адекватността на МРЗ

Новото законодателство не определя точна формула на минималното възнаграждение, но дава определени рамки.

Определянето на минимална работна заплата (МРЗ) ще остане национална компетентност, но държавите членки ще трябва да гарантират, че въпросното възнаграждение позволява на работниците да водят достоен живот, като за целта ще трябва да се вземат предвид разходите за живот и общото равнище на заплатите. При своята оценка на адекватността на съществуващите минимални работни заплати, държавите членки могат да се основат на кошница от стоки и услуги на реални цени, или пък да определят стойността ѝ на 60% от брутната медианна работна заплата и 50% от брутната средна работна заплата.

Законодателството на ЕС, договорено със Съвета през юни, е насочено към подобряване на условията на труд и живот на всички работници в ЕС, както и към насърчаване на икономическия и социалния напредък. За целта с него се определят минимални изисквания за адекватността на законоустановените минимални работни заплати, предвидени в националното право и/или колективните трудови договори. То също засилва ефективния достъп на работниците до защита на тези заплати.

Новата директива ще се прилага за всички работници в ЕС, които имат трудов договор или трудово правоотношение. Държавите членки, в които минималната работна заплата вече е защитена изключително чрез колективни трудови договори, няма да бъдат задължени да въведат тези правила, нито да ги направят общоприложими.

Насърчаване на колективното договаряне

Колективното договаряне на секторно и междуотраслово равнище е основен фактор за постигането на адекватни минимални работни заплати. Ето защо е необходимо то да бъде насърчено и засилено съгласно новите правила, които Парламентът одобри днес. В държави, в които колективното договаряне обхваща по-малко от 80% от работниците, държавите членки заедно със социалните партньори ще трябва да изготвят план за действие за увеличаване на неговия обхват.

Наблюдение и право на правна защита

Договореният текст въвежда задължението за държавите от ЕС да създадат система за правоприлагане, включително надежден мониторинг, проверки и инспекции на място, за да се гарантира спазването на изискванията и да се противодейства на злоупотребите с подизпълнители, фиктивната самостоятелна заетост, нерегистрирания извънреден труд или повишената интензивност на работата.

"Цените на хранителните продукти, сметките за енергия и жилищата са взривоопасни. Хората наистина се борят да свържат двата края. Нямаме време за губене, работата отново трябва да се заплаща. Тази директива определя стандартите за това как трябва да изглежда една адекватна минимална работна заплата. Същевременно даваме тласък на колективното договаряне, така че повече работници ще бъдат по-добре защитени", коментира съдокладчикът по директивата Агнес Йонгериус (С&Д, Нидерландия).