Министър Кирил Вътев: Продажба на земя от Държавния поземлен фонд няма да има

Продажба на земя от Държавния поземлен фонд няма да има, препотвърди в неделя земеделският министър Кирил Вътев. От думите му стана ясно, че такава идея е обмисляна, но още на първоначален етап е била отхвърлена.

"Получих запитване по имейл от зам.-министъра на финансите Георги Клисурски. Запитването беше какво би се случило, ако се продаде земя от Държавния поземлен фонд на еди-каква си стойност. Ние сметнахме, че при цените, на които би могла да се продаде тази земя, прави 700 хил. декара. Тези 700 хил. дка от години насам се отдават чрез търг под аренда и носят годишно 90 млн. лева на Министерството на земеделието. Ако тази земя се продаде, за по-малко от 4 години сумата 340 млн. лева ще е по-малка от полученото от аренда, т.е. не е рентабилно и не е изгодно да бъде продадена. Ние сме написали икономическа обосновка, че сме против да бъде продадена земя. Емоционалната, чисто политическата обосновка - не мисля, че ще срещнете министър на земеделието, който ще се съгласи да се продава земя от Държавния поземлен фонд", обясни в интервю за БНР земеделският министър.

Министърът обясни, че записаната в програмния бюджет на МЗХ сума от 340 млн. лева в графата "Други приходи" за 2025 г., която съвпада със стойността на земята, може да дойде от много неща - примерно от въвеждащия се сега патентен данък за диворастящи гъби и трюфели. Специално за данъка обаче това не е вярно, защото данъчните постъпления не постъпват като приход на отделните министерства.

"Смятам, че от това ще се събере солидна сума. Ще се възобнови и дезинфекцията на "Капитан Андреево". Има откъде да се събират други приходи и то не за сметка на земеделските стопани, а чрез въвеждане на регулация", посочи министърът. 

За 2023 г. с плащанията, които предстоят през декември, земеделските стопани в България ще получат малко над 3 млрд. лева обща сума - за всички, за всичко, каза още Вътев. Той подчерта, че концентрацията върху субсидиите, отклонява вниманието от пазара. "Най-важното нещо, което трябва да се случи в българското земеделие, е висока производителност, за да сме конкурентни на пазара", заяви Вътев.

Той определи като голяма грешка на протестиращите фермери това, че "те не разглеждат какво са получили като сума за годината, а разглеждат всяка ставка сама за себе си и тя им изглежда малка".

По данни на МЗХ броят на земеделските стопани в животновъдството, които са подпомогнати, в страната е удвоен. "Освен това и броят на закланите животни за 2022 г. е по-голям от броя на закланите през 2023 година", каза министърът.

По думите му "основната претенция" на протестиращите животновъди е да се наруши европейският регламент за "помощта по Украйна" (компенсации заради войната в Украйна - б.р.), по който има рамка.

"Тази рамка означава еднократна помощ до 250 хил. евро, със ставки на глава и на стопанство. За разлика от Европа, в България имаме огромни стопанства - като хектари. Там обикновено са малки и са кооперирани, затова у нас трудно става кооперирането, защото са големи. Една част от тях - да ги закръглим на 90 - още през 2022 година са достигнали тавана от 250 хил. евро, допустим като държавна помощ. Това не са европейски пари, това са пари от държавния бюджет на България. Недоволни са, че за 2023 година не са получили нищо, но те са ги получили веднага - още в самото начало", обясни земеделският министър.