Министър Николов: Енергийният преход е баланс, а не смяна на зависимост

България е най-добрата дестинация за инвестиции във възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) с ниските разходи и доходност в пъти по-висока от другите държави в тази сфера, но не бива да се противопоставят зелената и кафявата енергия, да се заменя една зависимост в енергетиката като Русия с друга държава, производител на материали за нови мощности. Трябва баланс, коментира министърът на енергетиката Александър Николов, който се включи във вторник в първия ден на форум на регионалната платформа Re-Source Southeast Hub. В него участва и екоминистърът Борислав Сандов, който акцентира върху това, че ако България не намали с 40 процента въглеродните си емисии до края на 2025 г., както е приела в плана си за възстановяване, ще трябва да връща всички безвъзмездни близо 13 млрд. лв., които ще получи по него.

Най-доброто за всяка електроенергийна система в условия на трансформация е да разполага с текущи мощности, за да може да бъде балансиран преходът и това да става максимално ефективно, заяви Николов. По думите му т.нар. зелена и кафява енергия не могат една без друга.

В момента, ако се сравни България с която и да е друга държава в ЕС, ние сме най-добрата дестинация за инвестиции във ВЕИ мощности, имайки предвид данъчна и осигурителна тежест, първоначални разходи за земя и за доставка и т.н. Същевременно у нас доходността е в пъти по-голяма в сравнение с други държави в тази сфера, посочи енергийният министър.

Той изрази съжаление, че през годините твърде малко хора са оценявали как стоим на пазара на възобновяемите източници и колко ефективен може да е той, а вместо това са се създавали пречки. Нека гледаме в пълнота на този процес, защото изграждането на нови мощности още в самото начало води до зависимост от материали, доставки и т.н. Трудният въпрос е дали искаме да заменим една държава като Русия с друга, която е производител на такива материали, заяви още той.

Според Николов не трябва да се бърка декарбонизацията със затваряне на въглищни мощности, тъй като въглеродните емисии могат да бъдат улавяни и ползвани за различни цели и материали.

Когато се премахва част от функцията на предлагането (орежат се производителни мощности), това води до по-високи цени, обърна внимание Александър Николов. Той акцентира също, че България е част от един отворен пазар и е много важно не само как се произвежда, но и къде се консумира електричеството.

В дефицитен регион като Югоизточна Европа единственият балансьор, който изнася постоянно електроенергия, е България, а системата е ориентирана така, че съседните държави до голяма степен зависят от страната ни, отбеляза още министърът.

Според него въглеродните емисии нямат паспорт и в условия на трансформация, инфлационна среда и война в близост до нас е крайно необходимо да се влезе в дълбочина на тези въпроси, защото енергетиката е основа за цялата икономика и изключително важна за всеки човек. Само с участието на всички сектори и заедно можем да направим този преход най-ефективно, смята Николов.

Другият сложен въпрос е, когато системата започне да се балансира с нови продукти като т.нар. батерии, какво се случва с остатъчния продукт. За никого не е полезно да се изключват трудните въпроси, защото те създават предизвикателства за технологиите, заяви той.

Колегата му от правителството Борислав Сандов отбеляза, че голямото предизвикателство за енергетиката и икономиката е понижението на вредните емисии с 40 процента от нивата им през 2019 г. и ВЕИ са икономически ефективен и евтин източник за постигането на целта.

Според него обаче енергийната система у нас трябва да се децентрализира, за да се внедряват повече ВЕИ източници и да има повече "играчи" на пазара, включително от най-малките като домакинство със слънчев покрив.

По думите на екоминистъра новият финансов инструмент на Еврокомисията REPowerEU показва в значителна степен къде трябва да се съсредоточат новите инвестиции във възобновяема енергия и как да бъде решен въпросът със защитените територии, които в момента ограничават възможностите за инсталиране на ВЕИ. "Ясен регламент и по-бързи процедури", заяви Борислав Сандов.

Работи се активно за промяна на Наредбата за подземните и повърхностните води, за да се "отпушат" онези процеси, които ще дадат възможност върху все повече водни площи да се разполагат фотоволтаични централи. Работи се и с Министерството на земеделието, за да се намери начин да се въведат агрофотоволтаиците, допълни вицепремиерът.