Министерството на културата се бави с прилагането на медийния закон "Пеевски"

Министерството на културата се бави с прилагането на медийния закон "Пеевски"

Министерството на културата (МК) не е стигнало далеч с вменените му от медийния закон "Пеевски" задължения по установяване собствеността на медиите. По този повод депутатът от ГЕРБ Диана Саватева е задала въпрос на ресорния министър Боил Банов дали ведомството ще спази законово установения срок, но още не е получила отговор. Въпреки това е ясно, че забавяне има.

През ноември 2018 г. парламентът прие окончателно поправки в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги (ЗЗДПДПОРДМУ), които бяха внесени от медийния магнат и депутат от ДПС Делян Пеевски и съпартийците му Велислава Кръстева, Йодран Цонев и Хамид Хамид. Прокарването на тези изменения предизвика критики, че идеята е самият Пеевски да легитимира като добросъвестен бизнесмен.

Поправката задължава всички медии да съобщават собственика, финансирането си, включително лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и редакционната политика, ако то е различно от собственика. Декларациите с тази информация трябва се подават пред Министерството на културата. В тях ще трябва да бъде записано и дали действителният собственик заема публична длъжност.

Законът беше обнародван на 13 ноември 2018 г., а Министерството на културата има срок от една година да създаде въпросния регистър. Трябва да бъде приета наредба за създаването му, а после и да бъде обявена обществена поръчка. Министерството обаче се бави и не спазва сроковете, смята Диана Саватева.

"Стартирала ли е процедурата по създаване на публичен регистър - уточнени ли са параметрите на регистъра и евентуално кога ще бъде обявена обществената поръчка, за да бъде спазен едногодишният срок", пита Саватева на 14 февруари. Министър Банов е трябвало да отговори по време на парламентарния контрол на 1 март, но това не е станало, защото Саватева е отсъствала от парламента по уважителни причини.

И без отговора на министъра, от сайта на МК се разбира, че наредбата за създаването на регистъра не е издадена. По закон това е трябвало да стане до 13 февруари. Ден след крайния срок МК е пуснало за обсъждане въпросната наредба, а срокът за публичното допитване е един месец.

До създаването на регистъра медиите ще  трябва да подават декларациите си по електронен път, което изисква електронен подпис.

Образецът на декларацията вече е одобрен, а медиите трябва да подадат данните си до 30 юни всяка година.

Ако не го направят следват санкции - от 10 хил. до 15 хил. лева при първо неподаване на декларация. При повторно нарушение глобата ще бъде от 20 хил. до 30 хил. лв.. Глобите ще бъдат налагани от Министерството на културата. Освен това се добавя задължение медиите да декларират и кредити, както и пари от европроекти, от държавата или от общините.

Медиите ще трябва да декларират и всяко получено финансиране през предходната календарна година, неговия размер и основание, включително информация за човека, който е дал парите. Ще трябва да се декларират и всички договори и тяхната стойност, сключени през предходната календарна година с държавни или местни органи, дружества с държавно или общинско участие, включително в резултат на обществени поръчки. Това важи и за договорите с с политически партии, рекламните договори с лица, осъществяващи дейност, подлежаща на регулация, както и договорите, по които е получено еврофинансиране или пари от други международни финансови институции и донори.

Разпространителните компании ще трябва също да подават декларации със собствениците си. Ако се установи, че едно лице държи над 1/3 от всички обекти за продажба на дребно на печатни издания, Министерството на културата ще трябва да сезира Комисията за защита на конкуренцията.

Асоциацията на европейските журналисти – България безуспешно поиска президентът да наложи вето на закона заради размера на санкциите, които може да се окажат непосилни за малки издания. АЕЖ намира за тревожно и задължението медиите да предоставят на държавата данните на лица, които са дарили минимални суми от порядъка на няколко лева. АЕЖ постави и въпроса за задължението на медиите да декларират и "лицето, което фактически контролира съдържанието на медийната услуга и/или редакционната политика", ако е различно от действителния собственик. "Как обаче ще стане ясно това и кой ще бъде отговорният орган, който да направи разследване за действителния собственик, не става ясно. Този въпрос е засегнат в пленарната зала, но все пак не е предвиден механизъм за изясняването му", изтъкна асоциацията, която освен това повдигна въпроса за разширяването на правомощията на Министерството на културата и наличието или липсата на капацитет на ведомството.

Интересен момент е, че малко преди окончателното гласуване на закона му, депутатът Делян Пеевски обяви, че възнамерява да прехвърли печатните медии, които притежава - "Телеграф", "Монитор", "Политика" и "Меридиан мач", на фондация, която ще се управлява от "изтъкнати журналисти". Намерението му е той самият само да финансира фондацията в битка с "олигархични медийни кръгове", които го клеветели от години.

Споделяне

Още от България