Министрите бяха подведени от дребни чиновници за Кремиковци

Г-н Кузманов, как е възможно предприятие, което използва 60-70 млн.щ.долара месечно за оборотни средства, да има проблем с изплащането на 2,5 млн.лв. по ДДС?

Ние нямахме проблеми - те бяха в някои други хора. По начин, който най-малкото е недостоен, се реши да се хвърли проблема от болната на здравата глава. Ние плащаме ежемесечно на държавата и на държавни фирми под различни форми около 20 млн.лв. Затова за нас една сума от 2,5 млн.лв. не може да представлява затруднение. В началото се цитираха суми за наши задължения от 50 до 100 млн.лв., които са далеч от реалността.

Как се стигна до неплащането на 2,5 млн.лв. ДДС?

Който познава принципите на външната търговия е наясно, че когато имаш режим на активно усъвършенстване - т.е внасяш суровини, преработваш ги и след това изнасяш готовата продукция, то определен процент от стоката остава за вътрешния пазар. Върху нея се плаща ДДС. От продукцията на "Кремиковци" 85-90% отива за износ и е естествено, че 10-15% се реализират на вътрешния пазар. За тях ние дължим ДДС и такси. След като изтече годината, тези задължения се оформят в двустранни документи и протоколи между фирмата и митниците и се уточнява техния обем. След това дължимите суми се плащат. Тъй като държавната администрация се забави, се получи закъснение и сумата от 2,5 млн.лв. се явява дължима за стари периоди. След като сме влезли в управление на комбината, не сме разполагали с всички документи. Допустимо е както ние, така и държавата да научим, че равняването на задължения за даден период е довело до една сума, която е дължима на държавата. Ние никога не сме оспорвали, че трябва да я платим.

Как стои проблемът със скритите задължения, които не са описани в приватизационния договор?

В приватизационния договор е предвиден подобен случай, тъй като нито държавата, нито ние като кандидат-купувачи можехме да сме сигурни, че всичко, което към момента на подписване на сделката е посочено в балансите на дружеството, е актуално. В този случай е предвидена клауза, която предвижда при определен размер на скрити задължения да има определена компенсация, а ако се надхвърли определената сума, то е предвиден друг начини за компенсация. В медиите непрекъснато се натъртва на това, че дружеството е купено за 1 щ.долар, но това всъщност не е цената. "Кремиковци" имаше задължения от 540 млн.лв., а ние поехме ангажимент за инвестиционна програма от 300 млн.щ.долара за срок от 8 години.

Колко са скритите задължения, които открихте след приватизацията?

"Делойт и Туш", които бяха одобрени от Агенцията за приватизация за наш одитор, направиха доклад. Там бе посочена допълнителна задлъжнялост от около 80 млн.лв. Тази сума бе потвърдена и от "Ърнест енд Янг", които бяха определени пак от АП, за да потвърдят резултатите посочени от първият одит.

Как се отразява спада на световния пазар на цената на стоманата? Образно казано, над чертата ли е Кремиковци?

Образно казано сме над чертата, но сме много близко до нея. Ако бъдем затруднявани под една или друга форма, извън конюнктурата на световните пазари, от която сме силно зависими, то ще се влошат показателите на фирмата и ще бъдем поставени в безизходица. Това е нещо, което нито европейско, нито американско правителство би направило. В САЩ президентът Буш ще внесе на 4 март проектозакон за защита на стоманопроизводството. У нас проблемът идва от някои дребни държавни чиновници. Оказа се, че министрите са подведени и затова те решиха да обърнат сериозно внимание на работата на дружеството и решиха да увеличат броя на своите представители в управата, което гарантира, че ще има обратна връзка за информацията, която излиза от дружеството до правителството, за да няма спекулации.

Очаквате ли пазарът на стомана да тръгне нагоре през следващите месеци?

Да. Вече има такива индикации и ние се надяваме още през март да имаме първите договори с цени, по-добри от тези през януари и февруари. Това означава, че през второто тримесечие цените ще вървят нагоре.