Митът за осемчасовия сън

Митът за осемчасовия сън

Хората често се притесняват, че се будят през нощта, но това може да се окаже полезно за тях. Научни доказателства и поглед към историята показват, че осемчасовият сън не е естествен.

В началото на 90-те години на миналия век психиатърът Томас Уер провел експеримент, в който група хора трябвало да стоят на тъмно по 14 часа всеки ден в продължение на месец.

Отнело известно време да регулират съня си, но от четвъртата седмица те започнали да спят по четири часа, да се будят за час или два преди отново да заспиват за още четири часа.

Въпреки че учените били впечатлени от опита, хората не се отказват от мнението, че трябва да се спи по осем последователни часа.

През 2001 година историкът Роджър Екирх (Roger Ekirch) от Вирджиния Тех публикувал изследване, което му отнело 16 години. Според исторически сведения хората в миналото всъщност са спели на два пъти през нощта.

В книгата му "At Day's Close: Night in Times Past", публикувана четири години по-късно, той представя повече от 500 източници в подкрепа на тезата си – от дневници, медицински книги и "Одисея“-та на Омир до антропологични описания на племена в Нигерия.

Според Роджър Екирх многобройните източници показват, че това е бил общоприет навик.

Първият сън започвал два часа след падането на здрача. Следвал буден период от час или два и след това втори сън. Докато били будни, хората били доста активни.

Те често ставали да се поразходят, да отидат до тоалетната или да попушат тютюн. Някои дори отивали на гости при съседи. Повече хора оставали в леглата си да четат, да пишат или пък да се молят.

През това време те също така си говорели или правили секс.

Лекарски наръчник от Франция, датиращ от 16 век, дори съветвал двойките, че най-доброто време жената да зачене не е в края на дългия работен ден, а "след първия сън", когато "те ще имат повече наслада" и ще го "направят по добре".

Според намерените от Екрих свидетелства към края на 17 век говоренето за два съня започнало да изчезва. Това явление започнало от високите класи в Северна Европа и се пренесло през следващите 200 година в останалата част от западно общество.

До 1920 година идеята за двата съня изчезнала напълно от общественото съзнание.

Той отдавал първоначалната промяна на подобренията на уличното осветление, все повечето кафенета, някои от които оставали отворени и през нощта. Така тя станала време за легитимни занимания и времето за сън намаляло.

В новата си книга "Evening's Empire" историкът Крейг Кослофски (Craig Koslofsky) дообяснява как това се случва.

"Асоциациите с нощта преди 17 век не са били добри. Нощта е била време, обитавано от престъпници, проститутки и пияници. Дори богатите, които можели да си позволят свещи, не си харчели парите за светлина в тъмното. Нямало престиж в будуването през нощта", посочва Кослофски.

Това се променило в зората на Реформацията и Контрареформацията. Протестанти и католици започнали да свикват с провеждането на тайните служби през нощта по време на периоди на преследване.

Ако в началото нощта принадлежала на порицаните, тогава започнали и почтени хора да са активни в тази част на денонощието.

Тази тенденция се пренесла и в социалната сфера, но само за тези, които можели да си позволят светлина на свещи. С подобряването на уличното осветление обаче социализирането на нощта станало характерно и за по-ниските класи.

През 1667 г. Париж станал първият град, чийто улици били осветени от свещи в стъклени фенери. По-късно иновацията стигнала Лил, а след две години Амстердам светнал с по-ефективните маслени фенери. Лондон се присъединил едва през 1684, но до края на века повече от 50 големи европейски града били осветени през нощта.

Така нощта станала модерна и прекарването на часове, лежейки в леглото, започнало да се смята за загуба на време.

"Хората започнали да стават по-внимателни към времето и продуктивността си още преди 20 век, но с индустриалната революция нещата се развили още по-бързо", казва Роджър Екрик.

Силно доказателство за промяната в отношението се намира в медицински журнал от 1829 година, който препоръчва родителите да отучат децата си от навика за първи и втори сън.

"Ако не са болни няма да имат нужда от повече сън от този, който получават през първия сън, събуждайки се от него в обичайното време. И ако се обърнат на другата страна да си доспят, не трябва да бъдат насърчавани, а трябва да им се покаже, че е неприемливо."

Сега повечето хора са се адаптирали към осемчасов сън, но Екрих е на мнение, че безсънието може да се дължи на вкорененото естествено предпочитание към спане на два пъти и на изобилието от изкуствена светлина.

Така може да се обясни състоянието, при което хората се събуждат през нощта и не могат да заспят отново. То се появило за пръв път в литературата в края на 19-ти век, по същото време, когато сънят на два пъти изчезнал.

Описанието на това състояние се появило първо в литературата от края на 19-ти век по същото време, когато изчезнал навикът за двата съня.

"През по-голямата част от еволюцията сме спали по един начин", посочва психологът Грег Джейкъбс. "Събуждането посред нощ е част от нормалната човешка физиология."

Идеята, че трябва да спим осем часа без прекъсване може да е вредна, ако тя кара хората, които се будят нощем, да се притесняват от това. Това притеснение започва да пречи на съня и се пренася и докато човек е буден, казва той.

Професорът по неврология Ръсъл Форест коментира, че много хора се събуждат през нощта и се паникьосват: "Аз им обяснявам, че това е остатък от навика да се спи по два пъти".

Повечето лекари обаче все още не признават, че непрекъснатият осемчасов сън може да бъде неестествен.

"Над 30% от медицинските проблеми, пред които са изправени лекарите, са пряко или непряко свързани със съня. А сънят се пренебрегва в обучението на лекарски персонал и центровете за изследване на съня се броят на пръсти", посочва професорът. Той смята, че периодите на събуждане между двата съня, когато хората са принудени да си починат активно, са играели важна роля за нормалната регулация на стреса.

"В днешно време прекарваме все по-малко време в разсъждение върху сънищата си", казва доктор Джейкъбс. "Нищо чудно, че в модерния свят все повече хора страдат от стрес, депресия и алкохолизъм."

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?