Младежите искат да са чиновници, а не да работят в реалния сектор

Според държавата и синдикатите причината е в ниските заплати

Младежите искат да са чиновници, а не да работят в реалния сектор

Младите хора предпочитат да са чиновници, а не да работят в реалния сектор, тъй като ценностната система в България е сменена. Това заяви изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев в понеделник по време на форум за младежката заетост, организиран от Европейската сметна палата и Сметната палата на България.

Данев съобщи, че заплащането в държавния и обществения сектор е по-високо, отколкото в реалния сектор - над 900 лева средна месечна работна заплата при 850 лева в реалния сектор.

Темповете на нарастване на заплатите в обществения сектор също са по-високи, подчерта той.

Данев коментира, че намаляват хората със средно специално образование, а се увеличават висшистите с професии, които не са необходими на пазара на труда - право, икономика, социални науки. Освен това младите хора предпочитали да учат нещо лесно, а не това, което се търси и от което пазарът има нужда - математици, инженери и др.

Той посочи, че в момента IT секторът, машиностроенето и аутсорсингът се нуждаят от по няколко хиляди работници.
     
"В България се предлагат достатъчно качествени места, проблемът е, че няма млади хора с умния и компетенции", коментира Данев.

Според него, голяма част от нашите компании изнасят национален доход, давайки пример, че националната енергетика изнася електричество на по-ниски цени от това, което консумира българският бизнес.

Бизнесът да даде високи заплати като иска квалифицирани кадри

Министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин коментира от своя страна, че бизнесът трябва да се замисли защо младите хора предпочитат да бъдат чиновници.

"Гледната точка на държавата е, че ако бизнесът има нужда от българските млади кадри, ще трябват по-високи заплати", коментира Калфин.

"Бизнесът трябва да се замисли и да увеличи заплатите в реалния сектор, още повече, че има търсене на специалисти в производството. Част от проблема идва и от факта, че много родители работят зад граница и издържат децата си тук и осигуряват доходи значително над минималното заплащане. За миналата година у нас от чужбина за издръжка на близките са изпратени един милиард и 700 милиона лева", посочи още Калфин.

Според синдикатите също проблемът е в ниското заплащане. Президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира, че минималната заплата за младежите не е атрактивен стимул. "Няма как в София да живееш със заплата под хиляда лева. Просто това е невъзможно. Ние твърдим, че икономиката позволява да има по-високи заплати, особено в такива индустриални центрове на България, каквато е столицата", заяви Димитров.

Безработните младежи намалени с 10 000 за година

Според представената на форума статистика, през последната година броят на безработните младежи е намалял с 10 000 души, но нивото на младежката безработица остава високо и все още няма механизъм за активиране на младежите, които не учат, не работят и не търсят работно място.

Илиана Иванова, представител на България в Европейската сметна палата, коментира, че
страната ни има достъп до 220 милиона лева европейски средства за мерки, свързани с младежката заетост през този програмен период, както по Инициативата за младежката заетост, така и от Европейския социален фонд.

"Министерството на труда и социалната политика се е съобразило с препоръките на одитите, направени от двете сметни палати, като акцент на политиките занапред няма да бъде само усвояемостта на програмите, а и техният ефект", заяви  Иванова.

Според данни на българската Сметна палата, за периода 2010-2013 година над 28 хиляди младежи са включени във временна заетост, но целта - 16 на сто младежка безработица не
е постигната, а реалният коефициент е достигнал 28.4 на сто.

Споделяне
Още от Бизнес