Младежите с половин минимална заплата, ако не си намерят работа след дипломирането

Младежите да получават половин минимална работна заплата в продължение на 4 месеца, ако не си намерят работа или не успеят да се включат в стажантски програми до 4 месеца, след като завършат образованието си. Това предложи президентът на КНСБ Пламен Димитров, който беше докладчик на резолюцията "Действия в подкрепа на младите хора и борбата с младежката безработица в България" на заседанието на Икономическия и социален съвет (ИСС), представена в четвъртък.

По думите му, законовото регламентиране на социалното подпомагане за младите хора би могло да бъде от полза в борбата с безработицата сред тях. Димитров изтъкна и необходимостта от отваряне на "младежки бюра" в рамките на Агенцията по заетостта, които да са специализирани в намирането на работа за младежи.

Резолюцията на ИСС включва 40 мерки и препоръки към изпълнителната, законодателната и местната власт, като предложенията са групирани в няколко области – образование, кариерно консултиране през целия живот и признаване на компетентностите, придобити в неформалното образование.

ИСС призовава държавата да се погрижи за законодателната уредба и развитието на практиките и стажантските програми. Според приетата резолюция давността на стажантските договори трябва да е не по-малко от 3 и не повече от 12 месеца, а възнаграждението да не пада под минималната работна заплата.

Пламен Димитров се обяви и за подобряване на диалога с публичните институции, които се занимават с осигуряване на заетост в частния сектор. В това отношение докладът препоръчва намаляване на административната тежест, с която е съпроводено изплащането от държавата на парите за наемане на младежи и стажанти към частни фирми. Работодатели отдавна недоволстват срещу бюрокрацията, с която е съпроводено наемането на стажант по оперативните програми, а средствата за възнаграждението и осигуровките на служителя често се бавят.

Друга законодателна мярка, която предлага съветът, е въвеждането на режим на натрупване на осигурителните права, както и обезщетения за безработица за тези, които работят на граждански договори. За младежите, които самостоятелно усъвършенстват квалификацията си, резолюцията предвижда изплащане на част от обезщетението за безработица в процеса на преход към заетост.

Пламен Димитров допълни, че е необходимо разработване и на политики и въвеждане на практики за съвместяване на трудовия и семейния живот на младите хора.

Трябва да се предложат гъвкави образователни "дисциплиниращи и стимулиращи" модели за учениците и родителите, за да се предотврати отпадането на младежи от училище, каза още президентът на КНСБ, като наблегна на необходимостта от приемането на законите за предучилищното и училищното образование, които са в процес на изготвяне. По думите на Димитров, трябва да се въведат и специални начини за обучение на български език още преди предучилищната подготовка заради многото малцинства, чийто майчин език не е български.

Необходимо е да се разработят и механизми за стимулиране на неформалното образование, както и цялостна държавна политика по признаване и акредитация на придобитите по този начин умения и компетенции, каза още Димитров и допълни, че ключов момент при реформирането на образованието трябва да бъде диалогът с работодателските организации, тъй като към момента много малко младежи успяват да участват в стажове и чиракувания, предоставени от частния сектор чрез посредничеството на държавата.

Резолюцията на ИСС препоръчва и въвеждането на индивидуални кредитни карти за обучение на младежите с ниски доходи и квалификация, които да покриват средствата за материали, пътни и др.