Младежите завършват ненужни на бизнеса специалности

Все по-слаба е връзката между броя и специалностите на новоприетите и обучаващите се студенти с потребностите на бизнеса, не се отразяват и реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Това сочи анализ на Българската стопанска камара (БСК) за състоянието на работната сила у нас в периода 2005-2009. Организацията от години алармира за този проблем, който вместо да се решава, се задълбочава.

“Развитието на образователната система сериозно се отдалечава от реалните потребности на икономическите сектори. В структурата на заетите лица се наблюдава концентрация в групите и в професии с по-ниска квалификация и професионална подготовка. Най-много са заетите в икономическите дейности търговия, ресторантьорство, строителство и производство на облекла“, са изводите в доклада.

Свидетелство за засилващата се деформация квалификацията на младите хора да не отговаря на нуждите на бизнеса е нарастващият брой на новоприетите студенти в програми с академична ориентация, особено силно изразено през 2009 г.

Най-висок и изключително преобладаващ е процентът на новоприетите студенти в направление стопански науки и администрация – 42.15% за професионалните бакалаври и 24.86% при бакалаврите и магистрите за учебната 2009/2010 г. С всяка изминала година намалява относителният дял на новоприетите професионални бакалаври и на бакалаврите и магистрите в технически науки и специалности.

Много рязък е спадът на относителния дял на новоприетите професионални бакалаври от направление здравеопазване – с над 50% от 13.27% на 6.08, т.е. почти двойно, което е реална опасност за нормалното функциониране на системата на здравеопазването и трудно може да бъде компенсирано в близко бъдеще.

Анализът показва, че между 27 и 32 на сто от завършилите средно и висше образование през 2008 и 2009 година са заети в търговията. На втора позиция сред икономическите дейности, в които се реализират младите хора, е ресторантьорството. От друга страна, като брой заети лица, ресторантьорството е на осмо място през 2008 г. и на десето място през 2009 г., което е показателно за сериозното разминаване между подготовката на учениците и студентите и реалните потребности на икономиката.

В търговията на едро са започнали работа близо 13 на сто от завършилите през 2009 г., със строежи на сгради и специализирани строителни дейности се занимават близо 5.5% от завършилите през 2009 г. В производство на облекло и производството на хранителни продукти са се реализирали съответно 4.27% и 3 % от завършилите през 2008 г. и 3.76% и 3.71% от дипломиралите се през 2009 г. Към дейности по охрана и разследване са се насочили 2.11% и 2.25% от завършилите съответно през предходните две години. Към “Хотелиерство” са се насочили 2.09% от завършилите през 2008 г. и 1.81% през 2009 г.

Сред най-често срещаните професии са продавачи и снабдители (23%), шофьори (11%) , сервитьори и бармани (11%), охранители и пазачи (10%), счетоводители (9%), учители (8%).

В България през периода 2004-2007 г. по-малко от половината завършили средно образование продължават обучението си във ВУЗ. Въпреки че има положителни тенденции по този показател, страната ни все още е на едно от последните места в Европа. При това, разликата с водещите страни трудно ще бъде преодоляна при съществуващите тенденции в развитието на системата на образованието. Делът на работната сила и заетите лица с висше образование е под средното равнище за страните-членки на ЕС.

Общоевропейската тенденция на намаление на процента на ранно напускащите училище (2005г. - 15.8 %, 2008г. - 14.9 %). се наблюдава и в България (2005г. – 20.4 %; 2008г. – 14.8 %). Въпреки намалението на процента на ранно напускащите училище, по този показател България е далеч от страни като Полша (5.0%) Словения (5.1%), Чехия (5.6%), Словакия (6.0%), Литва (7.4%) и Финландия (9.8%).

Много сериозно е изоставането на страната ни в ученето през целия живот. На фона на общоевропейската тенденция на лек спад от 9.8 % до 9.5 %, в България се отчита незначително повишение от 1.3 % до 1.4 % на лицата, участващи в различни форми на образование и обучение. Въпреки тази положителна тенденция, обаче, по процент на участие в системата на учене през целия живот заемаме последно място сред страните-членки на ЕС през целия наблюдаван период.