Много български младежи не познават социализма, но харесват времето на Живков

Мнозинството от българските младежи не знаят нищо за ключови събития от времето на социализма не само у нас, но и в Източна Европа, но част от тях биха предпочели да живеят по времето на Тодор Живков. Това сочи изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), проведено през юни сред 1100 души между 15 и 35 години и обявено в четвъртък.

 

За половината от анкетираните смъртта на Георги Марков и неговите "Задочни репортажи" са непознати. 62 на сто се затрудняват да посочат причина за смъртта на Никола Петков, 85 на сто не са запознати с полския профсъюз "Солидарност". Две трети от младите хора у нас не знаят какво са правили българските войски в Чехословакия през 1968 г.

 

ГУЛАГ е интернет търсачка, смятат 3 на сто от запитаните, а отделни отговори свързват понятието с "вид ястие", като социолозите допускат вероятна аналогия с думата "гулаш". Кариерата край Ловеч за част от младежите е каолиново находище, а думата "кулак" се оказва непозната за тях с предположения, че е синоним на "каруцар", "природно бедствие" или "шофьор".

 

За 49 процента от анкетираните пък Освиенцим е непозната дума, а 56 на сто не свързват Холокоста с нищо конкретно. 88 на сто от младежите нямат представа също и какво представлява пактът Молотов - Рибентроп,

 

Същевременно, 18 процента от анкетираните твърдо заявяват, че биха искали да живеят по времето на Тодор Живков. Профилът на тези младежи включва главно живеещите в селата, безработните и ромите на възраст между 30 и 35 години, коментира социологът Васил Къдринов, директор на Центъра за съпротива срещу тоталитаризма "Хана Аренд".

 

По думите му, въпреки че като цяло управлението преди 10 ноември е възприемано като недемократично, придобивките на онова време не са забравени и впечатляват и до днес младите хора.

 

Учебниците по история би следвало да бъдат пренаписани така, че младите хора у нас да учат за престъпленията на комунизма така, както учат и за нацизма, заяви Къдринов. Той се надява, че проведеното от НЦИОМ изследване ще послужи като отправна точка за промяна на образователната политика.

Споделяне
Още от България

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?