Мнозинството търси опозиционни гласове за конституционните промени

Промените в конституцията и членството в ЕС ще са основните акценти в работата на Народното събрание през зимната сесия. Това обявиха в сряда - първия си работен ден за тази година - депутатите от всички парламентарни групи, които пристъпиха към избор на временна комисия за промени в основния закон.

Управляващите и дясната опозиция обаче се разминават по въпроса какви промени са нужни в конституцията. Поради тази причина председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков подчерта, че внесените от мнозинството изменения са тест за политическата воля на управляващото мнозинство, но и за усилията на всяка парламентарна група и на всеки народен представител за членството в ЕС през 2007 година.

Без гласовете на опозицията, управляващите не могат да съберат мнозинство от три четвърти за ускорено приемане на конституционните промени до март, за да могат те да бъдат отчетени в решаващия доклад на Брюксел. БСП, НДСВ и ДПС имат общо 169 народни представители и се нуждаят от 11 опозиционни гласа за ¾ мнозинство. Те обаче разполагат с мнозинство от две трети, за да приемат сами предложените от тях изменения, но само по по-дълга процедура, която би отнела още два месеца.

На този етап само промените, свързани с приетия нов Наказателно-процесуален кодекс и институцията на омбудсмана могат да съберат необходимото парламентарно мнозинство от 3/4 за да бъдат разгледани по съкратената процедура. Депутати обясниха, че проектът не може да бъде делен на части.

Десните настояват да се постигне договореност по конституционните промени още преди първо четене. Те са за отпадане на имунитетите на депутати, прокурори и следователи, за запазване правомощията на Висшия съдебен съвет, а ДСБ искат и изваждане на прокуратурата и следствието от съдебната власт и вкарването им в изпълнителната.

“Европейски промени”

Въпреки че опозицията определя предлаганите промени като недостатъчни, “всички добре разбират, че в политиката достатъчно е само онова, което може да се случи” и когато то гарантира стабилността на институциите. Въпрос на преценка на политическите сили от опозицията е дали ще участват в тези европейски промени или увлечени в тяснопартийните си интереси ще предпочетат да запазят критична дистанция, заяви Михаил Миков.

Заплахата от страна на опозицията, че може да наложи вето на внесените конституционни промени не е политически подход, заяви и  председателят на ПГ на НДСВ Анелия Мингова. Тя подчерта, че такава позиция може да се тълкува само като “търсене на позагубена идентичност”.

Обсегът на проекта е реалистичният и възможен модел за промени в конституцията, допълни Мингова, която отново се позова на решение на Конституционния съд (КС) отпреди три години, което не допуска по-радикални промени в частта за съдебната власт.

Десните настояват за по-смели и радикални действия

Това не е възможното в съответствие с решенията на КС, тъй като в няколко предложения проектът на управляващите го прекрачва, възрази в декларация председателят на ПГ на ДСБ Иван Костов. Той за пореден път подчерта, че предлаганите промени са недостатъчни. Има време, макар и малко, за смели и решителни действия срещу мафията и организираната престъпност, допълни Костов, според когото предлаганите от мнозинството промени не реформират достатъчно съдебната власт.

От ОДС заявиха, че според тях временната комисия за промените в конституцията трябва да бъде създадена на паритетен, а не на пропорционален принцип, за да може промените да бъдат приети с мнозинство близко до консенсус.

Предложените от управляващите изменения в основния закон са недостатъчни и козметични, според нас конституцията трябва да се промени още по-драстично, още по-радикално, заяви лидерът на ОДС Петър Стоянов.

Опозицията проправи пътя към ЕС и да ни обвинявате, че пречим е нелепо, добави той и предупреди управляващите, че няма да съберат нужната подкрепа за изменение в основния закон в ускорени темпове, ако не бъдат по-отстъпчиви по отношение на предлаганите промени.

Стоянов каза още, че ОДС няма да се съгласи зад фасадата на т.нар. интеграционно законодателство да се приемат закони с откровено лобистка насоченост, които нямат нищо общо с интересите на България и обслужват интереси на определени икономически кръгове.

Съпредседателят на БНС Красимир Каракачанов подчерта, че най-малката група в парламента ще настоява чрез конституционните промени да бъдат увеличени правомощията на президента и местната власт.

По думите на Каракачанов, депутатите трябва да се обърнат и към някои злободневни политически проблеми като царските имоти, автомагистрала “Тракия” и сделката с външния дълг.

В допълнение от ДСБ настояха за разкриване на истината за сделките на БСП с режима на Саддам Хюсеин, както и за осигуряване на достъп до документите на репресивния апарат на комунистическата държава, както и за прекъсване на връзките между организирана престъпност и политическа власт.

Иван Костов подчерта, че ДСБ ще направи всичко по силите си да защити членството на България в ЕС точно от 1 януари 2007 г, тъй като това е задача, записана в “програмата на едно правителство през 1998 г.” и е важно тя да бъде изпълнена, независимо от кой кабинет ще бъде приключена.

Костов допълни, че освен възможността за отлагане на членството съществуват и рискове от санкции от страна на Евросъюза, ако България влезе неподготвена в ЕС. Тези санкции ще се изразяват в неприемане на решенията на българския съд, неусвояване на средствата от еврофондовете, финансови санкции при нарушаване на правилата за конкуренция, ограничавана на движението на гражданите и стоките на територията на съюза, ако българските фирми са “поразени” от организираната престъпност.

Според лидера на Атака Волен Сидеров, към акцентите трябва да бъде добавено и недопускането на чужди военни бази на територията на България, както и “възмездие и отговорност за всички далавери на сегашното и предишното управления”.

Сидеров подчерта още, че макар всички политици да говорят за “своя фетиш – членството в ЕС”, страната ни ще продължи политиката си на “колониална зависимост от “новия голям брат” и ще продължи законотворчеството на българския парламент “под диктата на американското посолство”. 

За възможни рискове напомни в изказването си и зам.-председателят на ДПС Лютви Местан. По думите му освен опасността от отлагане съществува и реална заплаха за страната, ако влезе в ЕС, а част от системите ѝ останат нереформирани.

Затова според него парламентът трябва да работи за повишаване на капацитета за усвояване на европейските средства и ДПС поставя въпроса за приемане на второ четене на промените в Закона за подпомагане на земеделските производители, с които да се изградят Разплащателната агенция и Интегрираната система за администриране и контрол на усвояването на европейските средства.