МО се кани да унищожи 218 декласифицирани документа, били безинтересни

Чиновниците крият публичните документи зад шифри и кодове

МО се кани да унищожи 218 декласифицирани документа, били безинтересни

Министерството на отбраната (МО) се кани да унищожи 218 документа, декласифицирани през 2014 г. Това става ясно от отговор на ведомството на заявление за достъп до информация на Mediapool.

Общо 218 са документите на МО, за които е премахнато нивото на класификация през 2014 г. До един те ще бъдат унищожени, защото са "вътрешноведомствена информация и нямат практическо, историческо или справочно значение", посочват от МО. Това значи, че документите са безинтересни от историческа гледна точка и няма да отидат дори в Държавния архив.

Защитава се важна информация

По принцип с грифове за сигурност се класифицира най-важната информация, която, ако бъде оповестена, би увредила ключови интереси на държавата. В масива на секретните документи попадат и такива със служебен характер, но от отговора на МО излиза, че всички документи с отпаднал гриф са несъществени.

През 2015 г. не е правена декласификация. Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) предвижда информацията с гриф за сигурност "Поверително" да се защитава 5 години, тази с гриф "Секретно" – 15 години, а с ниво "Строго секретно" – 30 години. Служебната тайна пък се пази само 6 месеца. Допуска се сроковете да се удължават, но не с повече от първоначално определените. Тоест максималният срок за защита дори на най-секретната информация, създадена в България, би трябвало да бъде 60 години, ако се спазва законът.

От 12 април има нова защита

Според ЗЗКИ след изтичане на сроковете на защита нивото на класификация се премахва и достъпът до документите става по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Преди броени дни – на 12 април, влезе в сила и допълнителна защита в ЗДОИ, според която всички органи на власт в България са длъжни да оповестяват информацията, която е публична съгласно ЗЗКИ. Тълкуванията на институциите и експертите какво означава това обаче са противоречиви. Според някои трябва да се публикува съдържанието на декласифицираните документи или поне списък с наименованията им, а според други единственото задължение е да се обяви списъкът на категориите информация, която се защитава като служебна тайна.

Институциите не предоставят документи

Въпреки законовите разпоредби държавните органи у нас масово не желаят да предоставят декласифицирани документи на гражданите, показва проверка на Mediapool.

В последния месец медията поиска разсекретените документи на четири министерства през последните 2 години – на финансите, икономиката, енергетиката и отбраната, но до момента няма получен нито един такъв документ. Министерството на енергетиката изобщо не отговори на заявлението към 27 април. От Министерството на финансите обясниха, че нямат списък на декласифицираните документи и затова не могат да го предоставят, а икономическото ведомство поиска доуточняване на търсената информация. Вместо съдържанието на документите пък Министерството на отбраната прати само техния брой.

"Докладът за Кербала" крит 8 години

Нередностите около декласификацията стоят от години. В началото на 2014 г. например бившият военен министър Ангел Найденов шумно разсекрети т. нар. "Доклад за Кербала", за който се оказа, че е държан в тайна незаконно в продължение на 8 години. От самия документ е видно, че е бил класифициран като служебна тайна на 9 февруари 2004 г. Според действащия тогава закон докладът е трябвало да бъде декласифициран след 2 години и половина, т.е. през лятото на 2006 г. Това означава, че тайната е пазена незаконно 8 години оттогава насам.

Още по-притеснителното е, че отговорни фактори в сферата на отбраната твърдят, че разсекретеният от МО документ всъщност не е оригиналният доклад за обстоятелствата около атентата в иракската база "Индия" на 27 декември 2003 г., когато петима български военни загинаха и 27 бяха ранени. Документът имал нередактирана версия, която обаче никой не смеел да покаже на обществеността.

Докладът за иракския дълг хем е декласифициран, хем не е

През 2014 г. финансовото министерство пък директно отказа да предостави достъп до декласифицирания "Доклад до Министерски съвет относно проект на протоколно решение на МС за одобряване на проект на споразумение между Р България и Р Ирак за уреждане на вземанията на Р България от Р Ирак". Иракският дълг беше уреден още през 2008 г., по времето на финансовия министър Пламен Орешарски, когато България си върна между 10 и 30% от вземанията или 360 млн. долара. Тогава МФ отказа достъпа до доклада с аргумента, че е класифициран, въпреки че и до днес името му седи в списъка на разсекретените документи на интернет страницата на ведомството.

Декласификация се прави веднъж на две години

От разяснения на експерти по сигурността на информацията става ясно, че в България максималните срокове на защита на информацията не се спазват, а тя се задържа по осмотрение на чиновниците. Твърди се например, че още се пазят секретни документи от преди Втората световна война, макар максималната защита да е 60 години.

Независимо от сроковете на защита, у нас реално декласификация на документи се прави веднъж на две години, от работна група към Министерския съвет. След това започва да тече срок от 1 година, в която администрацията или ги предава в Държавния архив, ако имат историческа стойност, или ги унищожава. През това време на теория те са достъпни по ЗДОИ.

Документите стигат до архива след 20 години

"Ние наистина участваме в процеса по декласификация, защото се иска нашето становище по документите, но те идват при нас и са достъпни за гражданите между 5 и 20 години след разсекретяването, най-често – след 20 години", обясни пред Mediapool председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. Михаил Груев. По думите му през този период документите се пазят в явните деловодства на институциите и трябва да бъдат искани от там. Агенция "Архиви" дава становище по документите, без да ги вижда, а на базата на описанието, което ѝ предоставят институциите.

Най-сигурният начин за защита е унищожаването

Според експерти по сигурността информацията у нас се унищожава на принципа "най-сигурният начин за защита е унищожаването". По закон за контрола на процеса отговаря ДАНС. До момента агенцията обаче никога не е давала отчет дали е засичала нарушения при декласификацията и дали важна информация не се прикрива от обществото в противовес на закона.

Вместо документи ДКСИ ще публикува списък на ... номера

Репортер на "Медиапул" се възползва от възможността за консултации на граждани във връзка с класифицирането на информацията, които се предоставят от Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). На срещата, на която присъстваха трима представители на институцията, стана ясно, че органите на власт нямат задължението да публикуват на интернет страниците си съдържанието на декласифицираните документи, въпреки промените в ЗДОИ. Самата ДКСИ ще качи не съдържанието, а само списък на декласифицираните в бъдеще нейни документи, въпреки че няма и такова задължение.

Листата обаче ще съдържа само уникалните номера на документите, но не и наименованията им или тяхно описание. Причината е, че "номерът е идентификацията на документа".

Експертите от ДКСИ считат, че няма пречка да се качи списък на декласифицираните документи, но няма и законово задължение за това. И по принцип самата формулировка в закона "публична информация по ЗЗКИ" била нонсенс. От ДКСИ не пожелаха да коментират защо МФ твърди, че няма списък на декласифицираните документи. По закон ведомството би трябвало да уведомява комисията за разсекретяванията, за да се отразят в нейния регистър.

99% от институциите не публикуват разсекретени документи

До момента едва 5 институции от общо 565 в България са публикували списъци на разсекретените до ЗЗКИ документи – Министерство на финансите, "Държавна агенция "Архиви", Агенцията за държавна финансова инспекция, община Челопеч и община Любимец, става ясно от Рейтинга на активната прозрачност на Програма "Достъп до информация" за 2016 г.

МФ играе контра на Дянков

Списъкът на финансовото министерство обаче е само за периода 2007 – 2009 г. и бе публикуван по изрично разпореждане на бившия министър Симеон Дянков. Тогава той пусна и съдържанието на част от документите, например договорите с "Краун ейджънтс", докладите за конфликт на интереси по програмите ИСПА и ФАР, независимия одит на Национална агенция "Пътна инфраструктура", концесията на Автомагистрала "Тракия", договорите за уреждане на вземания на България от други държави и т. н.

След напускането на Дянков обаче МФ многократно се е заричало, че няма да актуализира списъка, защото той бил политическа реакция в отговор на обвиненията срещу министъра, че е изнесъл секретна информация за договор между МФ, БНБ и търговска банка. И до днес списъкът на МФ не се поддържа.

Листата на Държавна агенция "Архиви" пък съдържа само няколко номера на разсекретени документи.

Коментари

"На теория не би следвало да има проблем с декласифицирането на информация. Според Закона за защита на класифицираната информация, държавната тайна подлежи на защита 5, 15 или 30 години, в зависимост от очакваната вреда от разгласяване. След изтичането на този срок, информацията става достъпна по реда на ЗДОИ. Практически това означава да се следи срокът на изтичане на "валидността” на класифицирането. С новата разпоредба на чл.15, ал.1, т.14 от ЗДОИ се предвиди институциите да оповестяват на интернет страниците си информацията, която е публична съгласно Закона за защита на класифицираната информация и актовете по прилагането му. Само след като се съобщят по този начин списъците с декласифицирани документи, гражданите ще могат да упражнят и правото си на достъп до тях", коментира ръководителят на правния екип на Програма "Достъп до информация" Александър Кашъмов.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?