МобилТел винаги е бил за продан

Прегледът на корпоративната история на първият български GSM оператор изобилства от примери за неговата продажба - фиктивна или реална. Опитите да бъде променена собствеността в него започват веднага след учредяването на компанията.

"МобилТел" е създаден на 1 март 1994 г. Акционери в дружеството с капитал от 50 млн. лв. са "Фърст файненшъл" на Ангел Найденов и "Трон" на Красимир Стойчев (по 33,5%), "Спринт-21" (18%), Капиталбанк (10%) и "Ликом" (5%).

Компанията получава лиценз за изграждане на национална мрежа през юни 1994 година, а официалния ѝ старт е през септември 1995 г. с шест базови станции в центъра на София.

В устава на дружеството, още при учредяването му, се съдържа първата информация за готвена продажба. Там е записано, че започват преговори с американската компания US WEST International Inc. Целта е тя да поеме управлението на дружеството и да придобие 25% от акциите.

До сделка обаче не се стига, защото американците се отказват от участие.

Първият по-сериозен скандал, в който е замесена компанията, е свързан с процедурата за получаване на лиценз за GSM мрежа от правителството на Любен Беров. "МобилТел" е в конкуренция с немската "Детаком" и с консорциум от 8 български банки и фирми. Оферта обаче подават само германците, а българският консорциум се отказва, обяснявайки, че Комитетът по пощи и далекосъобщения не му е дал нужната информация за подготовка на предложението.

Чуждестранният инвеститор бива изненадан неприятно от българското правителство, което заменя конкурса с пряко събеседване с кандидатите."МобилТел" обещава поръчки за български заводи и печели лиценза, а "Детаком" на два пъти безрезултатно се оплаква в родната прокуратура.

Новият оператор получава разрешителното си срещу лицензионна такса от около 45 хил.щ.долара. Честотите от радиочестотния спектър, необходими за оператора, се получават чрез съдействието на министърът на отбраната в кабинета Беров - Валентин Александров.

След като US WEST International Inc. се отказва от покупката, Красимир Стойчев започва отчаяно да търси нов инвеститор. През 1996 г. с неуспех завършват разговорите и с дъщерната компания на "Дойче Телеком" - "Де Те Мобил".

Безизходицата е толкова голяма, че през същата година Стойчев предлага да отстъпи 20% от компанията на БТК.

В медиите се появяват информации, че собствеността на компанията е сменена на 21 юни 1996 г., когато 92% стават собственост на "Глобус инвестмънт" на скандалния руски бизнесмен Григорий Лучански, а 8% са прехвърлени на "Теленорд" на Роза Беренд. Неофициалната информация е за цена от 27 млн.г. марки при положение, че дружеството има дългове за около 30 млн. марки.

Оказва се обаче, че сделката е била условна, а целта на Лучански е била да се опита да посредничи за препродажба на "МобилТел" на италианския телеком СТЕТ.

Условие за сделката е лицензът да бъде преоформен в концесия, но правителството на Стефан Софиянски на последното си заседание отказва да вземе такова решение, като изтъква правни мотиви.

Почти година след сделката с Лучански, на 26 юни 1997 г. акциите на "МобилТел" са прехвърлени обратно на "Трон" и "Фърст файненшъл".

В края на 1997 г. в оператора като собственик влиза Майкъл Чорни. Това става чрез регистрирания на Бахамите (офшорна зона) "Истърн маркет телеком фънд" (94,9%) - регистриран с пари на Чорни от името на Юнайтед Юропиън банк , кипърската "Ем Си Джи" с 4.9%, "Бул Сим" на Владимир Грашнов с 0,083% и Грашнов като физическо лице с 1 акция.

През август 2000 г. Майкъл Чорни е изгонен от страната. В началото на същия този месец с неуспех приключват проточилите се година и половина преговори за продажба на БТК на единствения кандидат в тогавашната процедура - консорциум между холандската Кей Пи Ен и гръцката ОТЕ.

До промените в правителството в края на 1999 г. тази сделка се надзираваше от вицепремиера Евгений Бакърджиев. В медиите той бе подозиран, че умишлено бави преговорите, за да удължи времето, през което "МобилТел" е единствен GSM оператор. Тогава на пазара на за мобилни комуникации бе само аналоговия оператор "Мобиком". Очакваше се, че след сделката за БТК новият собственик ще получи GSM лиценз.

След смяната на Бакърджиев сделката бе поета от вицепремиера Петър Жотев, който преговаря от януари до началото на август 2000 г. и до сделка не се стигна.

Докато мобилният оператор бе собственост на Чорни, компанията направи общи фирми с държавни институции - в "Джи Пи Ес" МВР имаше 10%. Тя се занимаваше с проследяване на коли, кораби и товари чрез сателит, за да се опазят те от кражби. МВР е съдружник на "Мобилтел" и в "Телепорт", където държи 20%. Компанията се занимава с осигуряването на връзка на мобилните телефони през спътник. Операторът има и съвместна фирма с министерството на отбраната - "Радиорелейни системи", която се занимава с осигуряване на покритие в трудно достъпни места.

През пролетта на 2000 г. държавата започна масирани проверки на "МобилТел". М края на април в компанията влезе данъчна проверка, а ден по-късно Държавната комисия по далекосъобщения отправи писмено предупреждение за отнемане на лиценза, ако фирмата не отстрани две съществени нарушения, свързани със специфичните изисквания на МВР.

В началото на септември същата година, дни след като Майкъл Чорни бе изгонен като заплаха за националната сигурност, шефът на НСС ген.Атанас Атанасов обяви, че още през юли 99-та е внесъл при тогавашния министър Богомил Бонев доклад, уличаващ "МобилТел" в кражба на трафик, но той по необясними причини не стигнал до прокуратурата. В поредица от интервюта Бонев отрече тази информация. Според него в доклада липсвали доказателства за престъпление.

Министър председателят Иван Костов разпореди на председателя на Държавната комисия по далекосъобщенията (ДКД) Иван Таушанов да изиска от "МобилТел" данни за всички акционери на дружеството, разпределението на акциите и платените от собствениците данъци. Таушанов получи и доклад за кражбата на телефонни импулси от БТК, според който са нанесени щети за 9 млн. лева. Председателят на надзорния съвет на БТК Гроздан Караджов призна, че през 1999 г. е имало кражба на импулси, но според него престъплението не можело да бъде доказано в съда. Причината за това са аналоговите телефони на БТК.

В централите на телекома тези постове имат броячи с пет цифри, които се отчитат веднъж месечно. Това означава, че ако броячът се превърти, абонатът може да не плати почти нищо, а да е направил много обаждания. Измамите стават, като от такъв телефон се звъни на секс телефони или телефони за услуги, които са цифрови на БТК или мобилни на "Мобиком" или "МобилТел". Те отчитат обажданията от аналоговите телефони, и тогава БТК е принудена да плати на двата оператора генерираните към тях обаждания, без да е получила парите от абонатите си.

Министър- председателя поиска детайлна проверка на "МобилТел" с цел да се установи дали с дейността си оператора е застрашил националната сигурност или е накърнил обществения интерес. Подобни нарушения, според закона за далекосъобщенията, могат да доведат до отнемане на далекосъобщителния лиценз на компанията. Костов поиска от министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински да внесе за разглеждане в правителството промени в Закона за далекосъобщения, които да уреждат така процедурата за отнемане на лиценз на далекосъобщителен оператор, че неговите абонати да не бъдат засегнати.

Министърът на отбраната Бойко Ноев обяви, че до десетина дни ще бъде внесено предложение за физическо разделяне на комуникациите на министерството и на мобилния оператор. Както е известно, "МобилТел" ползва релейки и наети линии от министерството на отбраната там, където липсва подобна техника на БТК.

В същата седмица министърът на финансите Муравей Радев изпрати писмо до шефът на НСС генерал Атанасов с молба да му бъдат предоставени писмено фактите и действията, пораждащи съмнения за изпиране на пари, свързани с Майкъл Чорни.

Тогава отново се появиха информации, че операторът се продава. До сделка обаче не стигна, защото сериозните инвеститори не можеха да се ангажират със сделка с бизнесмен със славата на Майкъл Чорни.

След провала на сделката за БТК правителството проведе в края на 2000 г. конкурса за лиценз за втори GSM оператор, който бе спечелен от гръцката ОТЕ с цена от 135 млн.щ.долара.

В началото на ноември 2000 г. на предварително проучване в "МобилТел" влязоха израелската "Данкер" и унгарската "Матав", чиито мажоритарен собственик е Дойче телеком. Те обаче не дадоха оферта.

През декември 2000 г. за нов собственик на "МобилТел" бе представен руския евреин, живущ в Израел, Лев Леваев - известен милиардер с бизнес, свързан с търговията с диаманти. За по-малко от 24 часа в началото на 2001 г. Леваев и придружаващите го успяха да се срещнат с Иван Костов, с министъра на транспорта и съобщенията Антони Славински и председателя на Държавната комисия по далекосъобщенията Иван Таушанов, с министъра на регионалното развитие и благоустройството Евгени Чачев, с шефа на Агенцията за приватизация Левон Хампарцумян, с председателя на Столичния общински съвет Антоан Николов и с шефа на Главно управление "Пътища" Албен Родопманов.

На срещите бяха обещани реки от инвестиции в най-разнообразни области. Леваев единствено се оплака от високите такси за прилицензиране, които са над 100 милиона долара.

Скоро се разбра, че Леваев не е платил на Чорни и до сделка всъщност не се е стигнало.

Нов собственик се появи през февруари 2001 г. - няколко австрийски инвеститора чрез регистрираното във Виена "Мобилтел Холдинг". Два месеца по-късно държавата продължи действието на лиценза на компанията. И за тях обаче се появиха съмнения, че са подставени лица на Чорни и плащане по сделката въобще не е имало, а това е опит да се изчисти имиджа на "Мобилтел", за да може да бъде продадена.

През последните месеци и тези собственици твърдят, че търсят "стратегически партньор" за оператора и интерес проявявали "Водафон", "Телеком Аустрия", "ТелияСонера" и др.