Могат ли парите да купят щастие?

Да, могат, казват икономистите, но тръпката намалява, когато и други ги имат. Удовлетворението от тях намалява и с нарастването на очакванията.

САЩ са в рецесия, безработицата нараства, а корпоративните печалби регистрират исторически понижения. Въпреки всичко това, Американската икономическа асоциация посвети годишния си форум в Атланта на един съвсем не толкова спешен въпрос, а именно: Могат ли парите да купят щастие?

След като дълго време бе приоритет на психиатрите и на авторите на книги за самоусъвършенстване, един от най-старите въпроси на света сега е предмет на подробен анализ от страна на икономистите. Прилагайки строги цифри към толкова субективна тема като духовното благосъстояние, те създадоха цяла серия проучвания, които се опитват да измерят количествено как финансовите активи - или тяхната липса - се преобразуват в щастието на истинския живот. Но по чисто икономически маниер, отговорите на загадката за щастието са сложни и нееднозначни.

Най-общо изводът е следният: много икономисти вярват, че парите могат да купят щастие - но че удовлетворението от тях избледнява, когато очакванията нарастват или когато печалбите на другите пораждат завист. "Има много силна връзка между парите и щастието", казва Ендрю Осуалд, британски икономист от University of Warwick. "Човешките същества обаче се интересуват и от относителното си богатство. Можете да направите хората по-богати, но те винаги ще надничат над рамото на съседа."

Изследването върху щастието се основава на проучвания, извършвани главно в САЩ и Европа. Тези проучвания най-общо предполагат, че един индивид може с готовност да направи разлика между задоволство и неудовлетворение и задават въпроси от типа: "Най-общо погледнато, как бихте определили днешното си положение - мислите ли, че сте щастливи, достатъчно щастливи или не чак толкова щастливи?" или пък "Какво мислите за живота, който водите - много сте доволен, достатъчно сте доволен, не сте много доволен или изобщо не сте доволен?".

Тази насока в изследванията на щастието води началото си от калифорнийския икономист Ричард Истърлин. Преди повече от 25 години той забелязал, че макар американското общество да ставало все по-богато, допитванията до общественото мнение показвали, че хората не ставали по-доволни от живота си.

Неговите проучвания били пренебрегнати от останалите икономисти, които смятали изследователската му работа за твърде субективна и твърде отвлечена от сериозните разсъждения и тежките статистически модели, които преобладавали по онова време. "Предложих статията на водещото икономическо списание и набързо бях отрязан", казва Истърлин. Сега, допълва той, "на всеки месец-два получавам по една статия от някой, който работи по същата тема".

Икономистите се интересуват от щастието, защото то сякаш им предлага разбиране за една от основните представи в икономическата теория - че хората се стремят да максимизират благосъстоянието си по доста рационални начини. Ако това е вярно, то следва да се очаква, че хората ще стават по-щастливи с течение на времето.

В своето проучване Осуалд разглежда щастието на индивидите, получено от големи еднократни печалби като наследство или лотарии. Той открива, че когато индивидите получават неочаквано големи суми пари в брой, те твърдят, че са по-удовлетворени психически през следващата година, обаче не е ясно дали това допълнително удовлетворение избледнява в бъдеще.

Ендрю Осуалд открива подобна връзка със щастието, когато изучавал рецесиите, които според него се оказали свързани с психологически загуби, дори и за индивиди, които не са загубили работните си места.

Въпреки това Осуалд казва, че връзката между дохода и щастието не е толкова проста. Оказва се, че хората са завистливо племе. Едно по-скорошно проучване, което Осуалд още дори не е публикувал официално, показва, че дори и доходът на човек да се увеличава, той става по-малко щастлив, ако доходите на другите около него нарастват повече от неговия.

"Неравенството намалява щастието", казва Осуалд. Затова обществото като цяло може да става по-богато, но това няма да се пренесе в щастие за мнозина, освен ако те не стават по-богати по-бързо отколкото всички останали.

Други икономисти не са толкова сигурни в горното твърдение. Един доклад от Алберто Алесина и Рафаел ди Телиа от Harvard University и на Робърт Макълък от London School of Economics констатира, че влиянието на неравенството е много по-явно в Европа, отколкото в САЩ. Заради високите равнища на социалната мобилност в САЩ, индивидите се занимават по-малко с доходите на останалите, пише в доклада. "Има данни за нещастие, породено от неравенство и в САЩ, но то се отнася до подгрупата от леви богаташи", заключава проучването.