Молдова залита към криза след една година комунистическо управление

След една година начело на властта молдовските комунисти едва ли вдигат с радост тостовете с водка, а поздравленията звучат малко пресилено.

След като през 2001 г. спечелиха убедителна изборна победа и станаха първите комунисти, върнали се на власт в бивша съветска републиика, днес те имат малко причини за празнуване и много поводи за тревоги.

Най-бедната страна в Европа се огъва под бремето на дългове, министри реформатори напуснаха постовете си, десетки хиляди младежи излизат всеки ден на антикомунистически митинги в столицата, а разбунтувалият се Приднестровски район с руско говорещо население продължава да създава главоболия на правителството.

Президентът Владимир Воронин, който неотдавна мрачно заяви, че е поел не юздите, а руините на властта, едва ли ще може да спре спускането на страната надолу, смятат скептично настроени наблюдатели.

"Очевидно е, че политическата конфронтация ще нараства. Прибавете към това вероятно обявяване на неплатежоспособност по дълговете и финансова криза и се получава силно екплозивен коктейл", посочва независимият политически наблюдател Виктор Жосу.

Малката, предимно земеделска страна с 4-милионно население, която се намира между Украйна и Румъния, през тази година е сцена на многохилядни улични протести срещу правителството. Първоначално демонстрантите протестираха срещу опитите да бъдат задължени учениците и студентите да изучават руски като втори език и срещу ново издание на учебник по история, който според критиците му отрича културните връзки на Молдова с Румъния. Молдовците говорят румънски език, а територията им бе откъсната от съседната страна през Втората световна война от Москва.

Напоследък протестите станаха още по-многобройни, средно с 20 000 участници на ден. Те вече са по-гръмогласни и с по-големи искания - на тях се отправят призиви към работниците да стачкуват, а правителството да подаде оставка.

Националистическата Християндемократическа народна партия - главният двигател на демонстрациите, е насрочила 50-хилядна акция за тази неделя, когато се навършва почти една година от идването на комунистите на власт.

Малко вероятно е да има конфронтация, придружена от насилие. Воронин, който е умерен и образован лидер, е обещал демонстрациите да не се разпръскват със сила, макар някои министри да изтъкват, че те са незаконни. Наблюдателите си задават въпроса дали само протестите ще са достатъчни, за да бъде свалено от власт правителството, което въпреки всичко все още се радва на високи рейтинги и има 70 места в 101-членния парламент. Националистите имат 11 места.

Но Ахилесовата пета на правителството е неизвестността дали комунистите ще могат да изпълнят предизборните си обещания да повишат жизнения стандарт и да измъкнат страната от финансовото блато. Неотдавнашното увеличение на пенсиите по старост от 7 на 10 долара и мерките за изплащане на заплатите навреме бяха известен плюс, въпреки че месечните трудови възнаграждения все още са средно около 38 долара.

На пръв поглед положението в Молдова като че ли се подобрява. През 2001 г. брутният вътрешен продукт се повиши с 6,1 процента, докато година по-рано увеличението му бе 2,1 процента. Инфлацията в годишно изражение се понижи до 6,3 процента от предишните 18, 4 процента, а промишленото производство нарасна с 14,2 процента.

Но държавната хазна е празна. Молдова е притисната от външен дълг, който ще погълне три четвърти от тазгодишния ѝ бюджет /възлизащ на 278 милиона долара/, ако чуждестранните ѝ кредитори не отпуснат нови средства.

Мнозина наблюдатели предричат, че страната ще обяви неплатежоспособност - стъпка, която би прогонила чуждите инвеститори, които вече са разочаровани, и би предизвикала политическа нестабилност.

Миналата година Международният валутен фонд замрази тригодишната програма за заеми на стойност 142 милиона долара заради бавното темпо на икономическите реформи. Световната банка заяви тази седмица, че е разтревожена от неотдавнашните оставки на министрите на икономиката и финансите - единствените двама членове на кабинета, които не бяха от Партията на комунистите на Молдова. Уплашени за бъдещето, молдовците "гласуват с краката си" - броят на емигриращите от страната е достигнал рекордно високи равнища.

Комунистите трябва бързо да усвоят изкуството на компромиса и диалога и да забравят за голямото си мнозинство в парламента, щом политическата борба се води на улиците, а икономическото бъдеще на страната се решава в заседателните зали на чуждите кредитори, смятат много от наблюдателите.

По БТА