Моралната главоблъсканица на САЩ в Египет

Също като с Иран преди 30 години, американските лидери отново се борят с моралния конфликт между настояването на Вашингтон за демокрация сред приятелите му и стратегическия уют с диктаторски режими, разглеждани като ключ към стабилността в един все по-сложен свят, особено когато става дума за Близкия изток.

Размириците в Египет и потенциалните им сериозни последици за политиката на САЩ в региона бяха неизбежни. Американските дипломатически документи, публикувани неотдавна от Уикилийкс, показаха, че Вашингтон е знаел пред какви задълбочаващи се проблеми се изправя във връзка с режима на президента Хосни Мубарак и тридесетгодишното му управление с железен юмрук. Също толкова важно е, че сега реакцията на САЩ към въстанието в Египет, независимо какъв изход ще има то, се следи внимателно от други близки американски приятели в Близкия изток, особено в Саудитска Арабия и Йордания, които търсят предзнаменования какво ги очаква.

По тази причина американските служители полагат неимоверни усилия да следват среден курс, лавирайки между Мубарак, който е отдавнашен приятел и стабилен съюзник в арабския свят, и дълбоките улични протести, заплашващи да го свалят от власт.

Държавният секретар Хилари Клинтън разпространяваше нашироко това послание по американските телевизионни токшоута в неделя.

"Въпросът не е кой ще запази властта", каза тя. "Въпросът е как ние ще отговорим на легитимните нужди и оплаквания, изразявани от египетския народ, и как ще начертаем нов път. Явно следваният път не е този, който създава това демократично бъдеще, тези икономически възможности, които търсят хората в мирните протести", заяви Клинтън.

И Държавният департамент, и Белият дом, очевидно разочаровани от Мубарак, бързо започнаха да говорят в края на миналата седмица за бъдещето на годишната военна и икономическа помощ за Египет, възлизаща на 1,5 милиарда долара. Тази сума отстъпва единствено на годишната помощ за Израел - практика, която датира от 1979 г., когато двете съседни страни подписаха мирен договор с посредничеството на САЩ.

Това разочарование е било вече отразено в доклад на американската посланичка в Египет Маргарет Скоуби до генерал Дейвид Петреъс през 2008 г. преди срещата му с Мубарак. По това време Петреъс оглавяваше Централното командване на американската армия.

"Сега Мубарак леко се преструва, че се ориентира към идея за демократична промяна. Ние продължаваме да сме изправени пред предизвикателството да поддържаме баланс между интересите ни по сигурността и усилията ни за насърчаване на демокрацията", писала тя, както показва документ, публикуван от разгласяващия поверителни материали уебсайт Уикилийкс.

Това прилича на американските дипломатически доклади за Тунис, където преди две седмици народен бунт свали от власт президента Зин ал Абидин бен Али след седмици насилствени протести. Това стана след разкритията на Уикилийкс, че американски дипломати били отвратени от алчността на това правителство.

Подобни доклади ясно показват, че американските дипломати не хранят илюзии за диктаторските режими в региона, които държат властта от десетилетия. Същевременно докладите често свидетелстват за рязък контраст между реалностите на място и официалната американска политика. При определянето на близкоизточната политика Вашингтон изпитва дълбоки тревоги, свързани с нестабилност, страх да не би крайни ислямисти да завземат властта, както се случи в Иран преди 30 години, и историческата американска подкрепа за обградената от араби еврейска държава Израел.

Към всичко това се прибавя значителната зависимост на САЩ от петрола на Саудитска Арабия и други арабски държави в региона на Персийския залив.

В началото на своето президентство Обама пътува до Кайро, за да произнесе реч, насочена към арабския и мюсюлманския свят. В нея той декларира приятелството на САЩ, но придаде умереност на посланието, като отправи твърд призив за демокрация. Междувременно сериозно се обтегнаха отношенията на САЩ с Турция, единствената мюсюлманска държава в НАТО, и с вечно размирния Ливан. После започнаха събитията в Тунис и Египет, където диктаторските режими бяха преграда срещу радикалния ислям.

Това предизвиква сериозна тревога в Израел, където някои се страхуват, че евентуално завземане на властта в Египет от "Мюсюлманското братство" би могло да доведе до отказване на Кайро от мирния договор с еврейската държава. Крайно консервативната ислямска организация е най-голямата опозиционна група в Египет. Официално тя е забранена, но все още има сериозно присъствие в парламента.

"Джими Картър ще влезе в американската история като "президентът, който загуби Иран" - през неговия мандат от основен стратегически съюзник на САЩ той в революционната Ислямска република. Барак Обама ще бъде запомнен като президента, който "загуби" Турция, Ливан и Египет и през чийто мандат се разпаднаха съюзите на Америка в Близкия изток", писа в ежедневника "Аарец" анализаторът Алуф Бен.

Обама познава историята и активно води разговори по телефона с ключови лидери, търсейки начини да избегне иранския сценарий. В неделя Белият дом направи следното изявление, обобщаващо контактите на Обама.

От събота Обама разговаря с министър-председателите на Турция, Израел и Великобритания, а също с краля на Саудитска Арабия Абдула, гласеше то.

"По време на разговорите президентът повтори, че вниманието му е насочено главно към избягване на насилието и към призивите за сдържаност, към подкрепата за всеобщите права, включително правото на мирни събирания, сдружаване и свободно слово; и към подкрепа за подчинен на правила преход към управление, което откликва на стремежите на египетския народ. Президентът поиска от всеки от лидерите, с които разговаря, да му даде своята оценка на ситуацията и се съгласи да поддържат близък контакт занапред", се казва в изявлението.

Обама действа внимателно, но покрива всички необходими пунктове, докато правителството му се бори с най-сериозната външнополитическа криза, откакто той зае поста преди две години. Каквото и да направи обаче, в крайна сметка той вероятно ще си навлече гнева или на обикновените араби, които възхваляват египетското въстание, или на други арабски диктатори, които отдавна разчитат на подкрепата на американското правителство.

По БТА