Може да бъдат блокирани и европарите за рибарство

Има опасност Оперативната програма за рибарство и аквакултури (ОПРА), одобрена от ЕК в началото на годината, да бъде блокирана заради невъзможността да усвоим парите, предвидени за развитието на рибарските пристанища. По програмата са предвидени 16 млн. евро за модернизацията на въпросните съоръжения, но се оказва, че само един порт в България е регистриран като рибарски, а освен това липсва нормативна уредба за категоризацията на рибарските съоръжения. Това стана ясно в сряда на дискусия, посветена на проблемите на общините с развитието на рибарските и яхтените пристанища, на която присъстваха представители на министерствата на транспорта, на околната среда и водите, на земеделието и храните, на парламента, както и на всички черноморски общини.

Ако не тръгне мярката, записана в Приоритет 3 на ОПРА, за модернизацията на рибарските портове, финансирането по цялата програма ще бъде прекратено. Срокът е края на септември, началото на октомври.

Става въпрос за близо 107 млн. евро за периода до 2013 г., като помощта от ЕС по линия на Европейския фонд за рибарство (ЕФР) възлиза на над 80 млн. евро.

Общините,парламентарната комисия по транспорт, браншови организации, изпълнителните агенции "Пристанищна администрация” и "Рибарство и аквакултури” ще бъдат мобилизирани, за да може до следващата седмица в парламента да влезнат промени в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата. Те трябва да дефинират какво е "стоянка за лодки”, "закрита стоянка за лодки” и "място за разтоварване на риба”, както и да започне процедурата по узаконяване на тези съоръжения.

В момента текстът регламентира само какво е „рибарско пристанище”. За да бъде определено като такова обаче едно съоръжение трябва да отговаря на редица тежки изисквания, свързани с безопасността и управлението на отпадъците, и малко са общините, които могат да си позволят да преминат през процедурата.

Само регистрирано рибарско пристанище или някое от горе-изброените съоръжения имат право да кандидатстват за пари по програмата. Към момента в България само рибарското пристанище в Несебър отговаря на изискванията. В пристанищната администрация не е подадено нито едно заявление за узаконяване, като в хода на дискусията стана ясно, че причината за това е, че част от общините не знаят къде се извършва регистрацията и са подали молби в ИАРА към Министерство на земеделието и храните.

Основен проблем пред усвояването на парите за рибарство е и това, че част от пристанищата са собственост на държавата или са в активите на нейни предприятия, а за финансиране може да кандидатстват само съоръжения със статут на общинска или частна собственост.

Напредък в тази насока има след наскоро държавата преотстъпи собствеността на пристанищата в Царево, Ахтопол и Поморие на общините. Работата е там, че дори след като общините станат собственици на портовете си, те решават, че ще ги развиват като яхтени пристанища и ще печелят от туризъм, вместо да инвестират в рибарството.

Средствата от 16 млн. евро, предвидени по проблемната мярка, стигат за модернизацията на четири пристанища. Според ЕС не ни трябват повече, заради броя и тонажа на риболовните ни кораби. Тези пристанища трябва да бъдат в Созопол, Несебър, Варна (Антон Иванов) и Каварна, тъй като там се регистрират най-големите обеми улов на риба.

Несебър е готов с проекта за развитие на северното си пристанище като рибарско, както и да премине през процедура на регистрация. Преди това обаче държавата трябва да прехвърли собствеността му на общината.

В Каварна съществуващата буна 3 трябва да се доизгради като рибарско пристанище и да се узакони като такова.

Собствеността на бъдещото рибарско пристанище във Варна е поделена между държавата, общината и частно лице. Обсъжда се вариант там да бъде приложена схема за публично-частно партньорство, за да може да се кандидатства по програмата.

В Созопол, който е с най-голям брой риболовни кораби и най-голям улов, ситуацията е сложна – централният порт, където в момента рибарите разтоварват стоката си, е предвиден за отдаване на концесия. Идеята и на местната власт е порта да се превърне в атрактивно яхтено пристанище и да печели от туризъм. Няма стартирала процедура, но министърът на транспорта е наредил проучване на възможността за отдаване на концесионер. Затова кметът на Созопол Панайот Рейзи предлага инвестиции в строителството на ново рибарско пристанище. Той твърди, че при наличие на средства това може да стане за 6 месеца, но от държавната администрация се усъмниха, че подобно начинание може да отнеме години. „Ако от Министерство на земеделието заявят, че централният порт в Созопол трябва да бъде рибарски, аз ще се съобразя.”, ангажира се Мутафчиев.

Всички останали черноморски общини нямат избор, освен да чакат изработката на нормативната уредба, за да узаконят стоянки за лодки и места за разтоварване на риба и след това да се възползват от възможностите на оперативната програма.