Можем ли да прескочим пропастта към ЕС на два пъти?

На срещата в Триест премиерът Сакскобургготски внезапно поиска една "нова тактика или подход, един вид програма за двустепенно присъединяване", която да бъде приложена от Европейската комисия към изоставащите кандидат-членове на ЕС като България. Премиерът поиска първо да станем "политически" членове на ЕС, а по-късно- някой слънчев ден- и "икономически".
Така след епохалния треньор на националния отбор по футбол, който се хвалеше с откриването на чудотворната схема 4 : 4 : 2, сега имаме нов принос в тактическата област, който заслужава да бъде изследван.

Ако сегашното реалното отстояние на България от Европейския съюз е една пропаст, въпросът е: можем ли да я прескочим на два пъти?

Преди да разберем какво означава "новата тактика", нека напомним, че всички ние, българските граждани сме субектите на присъединяването към ЕС и "новата тактика или подход, един вид програма" имат пряко отношение към ежедневния ни бит и начин на живот през следващите десетилетия.
И в тази светлина не трябваше ли премиерът първо да обсъди, да сподели и да се посъветва по тактическите въпроси, преди да хвърли в недоумение европейската дипломация.

Макар такъв двустепенен подход- първо политическо членство, а след това икономическо, да не е реализиран от никоя страна при процедурите на приемане в ЕС, трябва да се запитаме какво всъщност предлага господин премиерът. За да отговорим на този въпрос обаче, ще трябва да си припомним защо България иска да стане член на ЕС.
Дали за да пращаме депутати в Европейския парламент?
Дали за да имаме представители в Европейската комисия?
Дали за да се осигурят множество топли служби на българските политици?

Политическата европейска интеграция и включването в европейските административни, законодателни и управленски структури не е цел само по себе си. Тя е средство за реализиране и интегриране на българските икономически интереси в европейското пространство. Без пълноправно икономическо членство в ЕС, "политическото членство" ще се превърне в удобна и уютна хранилка за българската кохорта в брюкселската бюрокрация.

Целта на членството на България в Евросъюза може да се резюмира с едно изречение, което е разбираемо за всеки- трябва да получим достъп до европейския пазар на труд, стоки, услуги и капитали, които единствени могат осигурят на България и нейните граждани по-нормално икономическо съществуване. Точно това господин Сакскобургготски ни предлага да отложим за друг път.

Хората се движат от интереси. Разбираем е интересът на премиера да се опита да лансира някаква инициатива, нещо ново, което да поизлъска потъмнелия му от жулене с данъчни четки образ на спасител на нацията, който може незабавно и чувствително да подобри нашия живот.

Сигурно на премиера му се е видяла примамлива перспективата след година- две да ни поздрави на Нова Година за приемане в ЕС. И понеже истинските демиурзи на присъединителните процедури, като комисарят по разширяването Ферхойген, са категорични че трябва много труд и време- поне до 2007 година- за да видим открехването на вратата на ЕС, Симеон реши да изхитрува. Да поиска едно парадно, за домашна употреба членство, което бързо да размаха пред електората. А това, че след това може десетилетие да не получим икономическите облаги от членството ЕС, май не е много важно.