МВФ отказва да одобри харченето на 600 - 800 млн.лв. от излишъка

И по-висшите представители на Международния валутен фонд (МВФ) са отказали да одобрят плановете на кабинета да изхарчи до края на годината почти целия бюджетен излишък, както и да увеличи с 25% минималната работна заплата от догодина. Това стана ясно след срещите на министъра на финансите Милен Велчев във Вашингтон през уикенда с ръководителя на първи Европейски департамент на МВФ Майкъл Деплер и заместника му Карло Котарели.

Преди по-малко от две седмици ръководителят на мисията на МВФ за България Ханс Фликеншийлд, след кратка работна визита у нас заяви несъгласието на фонда с плановете на кабинета за сериозното увеличение на минималната заплата с мотива, че това ще влоши конкурентноспособността на част от българския бизнес. Позицията на МВФ е, че минималната заплата трябва да се увеличава по-плавно, с по 10% годишно, за да може икономиката да се приспособява по-лесно.

От фонда тогава изразиха и мнението си, че българското правителство трябва да се придържа към предварителните планове за допълнителните бюджетни разходи в рамките на 1% от Брутния вътрешен продукт или около 400 млн.лв., а останалото преизпълнение да се спести (провизира) за догодина.

До момента правителството твърдо декларира неотстъпчивост в спора за минималната заплата.

Същевременно, дни след като Фликеншийлд си замина от София, политическото ръководство на НДСВ обяви плановете си да изхарчи над 300 млн.лв. от бюджетния излишък до края на годината за допълнителни разходи за ремонт на пътища, за общините, за 13-та пенсия и бюджетни заплати, както и в сферите на образованието и здравеопазването. Тези средства са отделно от разпределените 262 млн.лв. от бюджетния излишък още в края на юли отново за инфраструктура, за финансиране на недостига в болниците, за допълнителни субсидии за държавни фондове.

На срещите си през уикенда във Вашингтон финансовият министър Милен Велчев е аргументирал желанието на кабинета да изхарчи почти целия излишък с подобрението на дефицита по текущата сметка. По последни данни има намаление на дефицита и се очаква през тази година той да бъде по-нисък от миналогодишния. От тази гледна точка затегнатата фискална политика не е толкова удачна и България трябва да преразгледа позицията си по този въпрос, е казал Велчев на срещата си с Деплер, цитиран от пресцентъра на финансовото министерство.

Като допълнителен аргумент финансовият министър е посочил, че част от излишъка се дължи на мерките за повишаване на събираемостта, откъдето според Велчев са дошли около 500 млн.лв. повече приходи. Увеличеният ръст на реалните приходи е резултат и на по-високата инфлация спрямо заложената в бюджета.

По предварителни очаквания на финансовото министерство, допълнителният излишък над вече договорените с МВФ 400 млн.лв. ще бъде между 0.5 и 1% от БВП - между 200 и 400 млн.лв., което означава, че кабинетът планира да изразходва общо между 600 и 800 млн.лв.

Велчев е заявил, че тези средства ще бъдат инвестирани в инфраструктура и образование до края на годината, както и за изпълнение на ангажиментите на България, свързани с членството ни в ЕС.

От финансовото министерство съобщиха, че на този етап няма сближаване на позициите на МВФ и на българското правителство по спорните теми. От ведомството на Велчев твърдят, че единствено Джерон Кремерс, изпълнителен директор на МВФ за България, бил склонен да подкрепи искането на София фонда да преразгледа позицията си по отношение на строгата фискална дисциплина и за минималната заплата.

Въпреки че предстоят още дискусии до официалната декемврийска мисия на МВФ в страната, пред журналисти във Вашингтон Велчев намекна, че не окачва положително развитие. Ако не се споразумеем с фонда, ще трябва да се вземе политическо решение какво да се прави, заяви той.

От финансовото министерство съобщиха, че непостигането на консенсус по спорните теми не означава отказ от предпазното споразумение между МВФ и България. Възможно е да не се приключи прегледа на споразумението през декември, но това не водело до прекратяване на самото споразумение.

Председателят на парламентарната бюджетна комисия Нина Радева от НДСВ коментира, че България все още се нуждае от печата на одобрение за политиката си от страна на МВФ. Този сигнал за чуждите инвеститори бе изтъкнат като основен аргумент от правителството, че въпреки стабилния фискален резерв и добрия икономически ръст на страната България все още се нуждае от споразумение с фонда, макар и предпазно.

В същото време Радева напомни, че във Вашингтон Велчев е отстоявал политическите решения на управляващата партия НДСВ. Според нея няма никаква опасност пред икономическата стабилност на България от увеличаването на минималната заплата или изхарчването на целия бюджетен излишък.

Обратно е мнението на бившия зам.финансов министър Пламен Орешарски. Според него планирания от НДСВ размер на допълнителните разходи, които ще направи бюджетът, може да повлияе на макроикономическата стабилност.

Спорът между МВФ и кабинета за минималната работна заплата Орешарски определи като разминаване между технократските виждания и очакванията на фонда и отчасти популистко мотивираните виждания на българското правителство.

Пред Дарик радио проф. Стив Ханке определи директно като пропаганда идеята на кабинета за минималната заплата. Бившият съветник на президента Петър Стоянов добави, че минималната работна заплата трябва да се премахне, а размерът на възнагражденията да се определя от свободния пазар.