МВФ отвръща на удара

През последните години известният учен, носител на Нобелова награда и бивш главен икономист на Световната банка Джоузеф Стиглиц води остра кампания срещу Международния валутен фонд /МВФ/. Странното обаче е, че кампанията беше подета, докато Стиглиц работеше в Световната банка, която съвместно с фонда разработва стратегии за преодоляване на кризите в нововъзникващите пазарни икономики. След като напусна банката /по предложение на американското министерство на финансите/, г-н Стиглиц засили критиките си. Заваляха интервюта и статии.

Последната атака е неговата нова книга "Глобализацията и недоволните от нея" /Globalization and Its Discontents/, в която той безпощадно и подробно изразява личното си отношение към МВФ.

Г-н Стиглиц има и практическата и теоретичната подготовка, както и независимост на мисълта, които му позволяват да напише една наистина изключителна книга. Въпросът е дали неговата най-нова творба е тази книга.

Нека като начало пренебрегнем заглавието. Това не е книга за глобализацията, а филипика срещу МВФ. Дейността на фонда през 90-те в Русия, или в Източна Азия по време на кризата 1997-98 г. не е маловажна. Но концентрирането предимно върху тези проблеми поставя много тесни граници на въпросите, които книгата има амбицията да зададе.

Влиянието на глобализацията не се изразява само в това дали МВФ е постъпил правилно, като е призовал към повишаване на лихвените проценти в Източна Азия в опитите си да стабилизира икономиките от региона след 1997 г. – темата, която най-силно вълнува г-н Стиглиц. Всъщност между този въпрос и глобализацията няма почти нищо общо.

Да предположим обаче, че книгата носеше по-точното заглавие "МВФ и моето недоволство". Как съдържанието отговаря на вече по-скромните амбиции на заглавието? Не толкова добре, колкото би ни се искало. Хората, които се интересуват от икономическите проблеми, ще си кажат: г-н Стиглиц е прекалено добър икономист, за да бъде пренебрегнато неговото мнение и аргументите, с които той се обосновава по предимно техническите въпроси, наистина имат тежест, както може да се очаква. Но дори и като съчинение за недостатъците на МВФ книгата има големи пропуски.

Дълбоко разочаровани ще останат онези читатели, които предпочитат да четат редактирани текстове. Прозата на г-н Стиглиц звучи като чернова, диктувана на разсеяна секретарка и със сигурност затруднява четенето. Авторът е писал текста с умилителното самочувствие на човек, който е убеден в собствената си безпогрешност, което винаги е досадно за читателя, а понякога дори го отблъсква. Г-н Стиглиц посвещава книгата на своите родители, които са го научили да бъде внимателен. Ех, ако и другите хора бяха приучени към същото, от тази книга нямаше да има нужда, сякаш ни казва авторът.

А проблемът с негодниците в МВФ и министерството на финансите на САЩ, не е само в това, че те са безсърдечни и некомпетентни. В книгата се отправят обвинения в корупция по адрес на Стенли Фишер - заместник-управляващ директор на фонда в периода, разглеждан от книгата. Самият автор съзнава колко абсурдна е тезата. Г-н Фишер е не по-малко изтъкнат икономист от г-н Стиглиц и между другото има безупречната репутация на почтен човек сред икономическите кръгове. С подобни обвинения г-н Стиглиц всъщност подкопава доверието към себе си.

Проблемите, които трябваше да решава МВФ през 90-те - излизането от кризата в Източна Азия, руския преход от комунизъм към капитализъм, бяха наистина нелеки. Г-н Стиглиц често успява да обясни откъде идват трудностите. Неговите обяснения за икономическите взаимовръзки, които са попречили предписанията на фонда да бъдат успешни, действително впечатляват. Проблемът е, че временните неуспехи са неизбежни. Но г-н Стиглиц не мисли така. Какво щеше да стане, ако се бяха вслушали в неговите съвети? Така например той вярва, че в Русия първо е трябвало да се променят законите и едва след това да започне преходът към пазарна икономика. Това твърдение е безспорно, но каква е ползата да се изрича? Също толкова нелепо е да се твърди, че фондът нарочно е влошавал ситуацията, или е правил това от глупост, или пък защото е бил прекалено горд, за да обърне внимание на по-висшия разум на автора. Г-н Стиглиц е изключителен икономист - той все проявява, и проявява загриженост. Но дори и той не може да преведе Русия от комунизъм към капитализъм съвсем безболезнено.

Нещо необичайно се случи на 28 юни. Кенет Рогоф, новият главен икономист на МВФ, говори пред група хора в Световната банка, които се бяха събрали, за да проследят спора около книгата между него и Стиглиц. Досега МВФ срещаше трудности при установяването на цивилизовани отношения с г-н Стиглиц и изразяваше несъгласието си с неговите възгледи умерено и с необходимото уважение. Голяма грешка. Никой не обръщаше внимание.

Г-н Рогоф реши този път да мине без вежливости и да опита по-прямо да изрази възраженията си под формата на отворено писмо:

“Да обърнем внимание на предписанията, които дава Стиглиц за помощта за длъжниците на един нововъзникващ пазар в криза. Обикновено правителствата се обръщат към МВФ, когато срещат трудности с намирането на купувачи за техните дългове и когато националната валута се обезценява. Според препоръките на Стиглиц трябва да се увеличи бюджетният дефицит, т.е. допълнително да се създава дълг и да се печатат още пари. Вие изглежда смятате, че ако едно изпаднало в затруднение правителство емитира още валута, гражданите на страната изведнъж ще повярват, че тя е станала по-ценна. Изглежда вярвате, че когато инвеститорите загубят интерес към правителствения дълг, това, което може да бъде направено, е да се увеличи предлагането и той ще започне да се продава като топъл хляб. Ние от ... , не - ние от планетата Земя, имаме значителния опит да предположим нещо друго. Ние, земните жители, сме открили, че когато една страна с бюджетни затруднения се опитва да преодолее кризата като печата пари, инфлацията се засилва, често без възможност да бъде контролирана. Неконтролируемата инфлация задушава растежа, засяга всички хора, особено най-бедните. Икономическите закони може би са други по вашите ширини и дължини, но когато при нас едно почти разорено правителство не успее убедително да овладее бюджетния си дефицит в определен период от време, обикновено нещата се влошават, вместо да се подобрят”.

Несъмнено подобен език може да бъде наречен "непристоен". Забележките на г-н Рогоф може би са язвителни, но те не са лишени от основания. Цитираният откъс убедително аргументира неговата позиция. Както и всеки един от абзаците в отвореното писмо. Г-н Рогоф има право, когато отхвърля често повтаряните от г-н Стиглиц обвинения, че МВФ робува на "пазарния фундаментализъм". Самата идея за съществуването на фонда доказва, че пазарните механизми понякога влошават ситуацията и в резултат на това е необходима държавна намеса. Обидата "пазарен фундаменталист" е просто тактически ход за спечелване на овациите на студентите от долните курсове.

Със сигурност МВФ греши понякога. Това е в природата на нещата: фондът практикува медицина на бойното поле. В миналото г-н Рогоф беше сред неговите критици, но както повечето от тях, оцени, че фондът прави най-доброто, което може да се направи в кризисни ситуации.

Г-н Рогоф е нов в МВФ. Скоро може би ще се научи да прикрива между редовете онова, което наистина мисли. Надяваме се, че това няма да се случи. За всеки случай, нека се насладим на прямотата му, докато все още я има. Отвореното писмо до г-н Стиглиц завършва така:

“Джо, като учен Вие наистина сте забележителен гений. Подобно на Джон Наш, с когото заедно спечелихте Нобелова награда, Вие имате "красив ум". Като практик обаче, Вие впечатлявате малко по-малко.

Като изключим гореизложеното смятам, че това е една доста добра книга”.

По БТА