МВФ призова правителство да ограничи разходите

Българското правителство и Международния валутен фонд не са постигнали съгласие за бюджетния дефицит през 2004 г., стана ясно на заключителната пресконференция на мисията на МВФ. Фондът настоява кабинетът да затегне фискалната политика и до края на тази година и да се опита да намали заложения в бюджет 2003 дефицит от 0.8%, като спести голяма част от преизпълнението на приходите до този момент.

Основното притеснение на МВФ е бързо нарастващия дефицит по текущата сметка, който се очаква да достигне 7% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на годишна база. Това ниво може да бъде избегнато, ако се предприемат необходимите политически действия - тоест да се ограничат бюджетните разходи до края на годината, заяви ръководителят на мисията Джералд Шиф.

Още при пристигането си преди седмица в София Шиф заяви, че МВФ настоява правителството да се придържа към предварително планирания бюджетен дефицит от 0,5% през 2004 г., който кабинетът завиши в края на юли на 0,7 на сто. След срещите си в София, днес ръководителят на МВФ мисията бе още по-категоричен. След брифинга министърът на финансите Милен Велчев пък обясни, че позицията на фонда за 0,5% дефицит още не била окончателна и имало вероятност МВФ да настоява и за по-малка цифра. За крайното становище се изчаквали окончателните резултати за първите 9 месеца на годината.

Въпреки че ръстът на БВП за първото тримесечие е бил малко под очаквания, силното увеличение на инвестициите в потреблението позволяват да се предположи, че до края на годината ще се реализира годишен ръст от 5%, прогнозира Джералд Шиф, а инфлацията ще остане под 4 на сто.

Велчев допълни, че разговорите с фонда ще продължат по време на Годишната среща на Световната банка и МВФ в Дубай, както и след това до 31 октомври, когато е крайният срок за внасянето на бюджет 2004 в парламента. Финансовият министър не изключи разговорите да продължат и след това, ако няма постигнато съгласие.

И от МВФ, и от финансовото министерство декларираха, че приходната част на бюджета за тази година ще бъде преизпълнена, като прогнозата на фонда дори е по-оптимистична - 474 млн.лв. в повече в сравнение с планираните 270 млн.лв. отгоре от екипа Велчев.

Въпреки това Джералд Шиф беше категоричен, че имайки предвид проблема с дефицита по текущата сметка, правителството трябва да продължи да ограничава разходите.

Той заяви, че остават рисковете, свързани с по-бързото от прогнозираното увеличение на вноса, което се допълва с изключително бързото нарастване на кредитите в частния сектор. Това е допринесло за увеличаване на дефицита по текущата сметка.

Въпреки че външните рискове остават управляеми, според МВФ е необходима разумна фискална политика и строго наблюдаване на развитието на банковия сектор.

В този смисъл гуверньорът на БНБ Светослав Гаврийски заяви, че не споделя оценката за притеснение от ръста на кредити. Гаврийски определи този ръст като очакван от последните няколко години насам. Според него банковата система в момента няма проблеми с необслужвани кредити, така че не съществува риск в това отношение.

В отговор Шиф уточни, че фондът няма никакви претенции към надзора на БНБ, който остава на високо ниво, но остават притесненията във връзка с дефицита по текущата сметка.

Според МВФ, ако не се промени заложения дефицит в тазгодишния бюджет от 0,8%, ще се създадат предпоставки за голяма фискална експанзия през останалата част от годината, което в допълнение на и без това бързото нарастване на кредитите и вноса, ще повиши значително рисковете за българската икономика. Заради това Шиф препоръча правителството да спести голяма част от преизпълнението на приходите до този момент и да се стреми да реализира значително преизпълнение по отношение на прогнозирания към края на годината фискален дефицит.

Сред другите въпроси, по които не е постигнато съгласие с мисията на фонда, Милен Велчев посочи и искането от страна на кабинета за използване на част от парите във фискалния резерв за инфраструктурни проекти. Ръководителят на МВФ мисията беше категоричен, че разходите на правителството трябва да останат в рамките на бюджета и фискалният резерв да не се използва за такива цели.

Велчев обясни, че ако се създадат ясни правила за начина, по който ще се инвестират средствата от фискалния резерв, които категорично да определят тези разходи като еднократни, то може да се отстоява позицията те да не бъдат включвани в редовните бюджетни разходи. Той уточни обаче, че тази тема все още е дискусионна.

В съобщението до медиите на мисията на МВФ се препоръчва да не се депозират допълнителни средства от фискалния резерв в търговски банки през 2003-2004 г., а направените депозити да се изтеглят обратно в БНБ при настъпването на падежа им.

Милен Велчев коментира, че след година и нещо, когато настъпи падежът на тези депозити от фискалния резерв в търговски банки, ще се вземе решението какво да се направи с тях в зависимост от макроикономическата обстановка по това време.

Според него, ако падежът е бил днес, то министерството на финансите е нямало да поднови депозитите, защото това би увеличило още натиска върху растежа на кредитите и дефицита по текущата сметка.

Министърът информира, че експертие на фонда а подкрепили правителството за осигуряване на допълнителните 155 милиона лева за общините за 2003 г., както и за предоставяне на необходимите средства за покриване на дефицита на Националната здравноосигурителна каса.