МВФ склонен да отстъпи за минималната заплата, твърди социалният министър

Ден след като МВФ потвърди несъгласието си с 25-процентното увеличение на минималната заплата, планирано от кабинета, социалният министър Христина Христова съобщи за напредък в преговорите.

Мисля, че накрая Ханс Фликеншийлд каза, че те ще преразгледат своите аргументи, каза Христова, обяснявайки за вчерашна среща между работната мисия на фонда и социалното министерство.

В четвъртък сутринта, след разговор между екипа на финансовия министър Милен Велчев и мисията на фонда начело с Ханс Фликеншийлд, и двете страни декларираха неотстъпчивост от първоначалните си позиции. Правителството няма никакво намерение да се откаже от увеличението на минималната работна заплата от 120 на 150 лв., каза Велчев. Дори не сме обсъждали компромисни варианти, заяви Фликеншийлд и повтори предложението на фонда за 3-годишно поетапно увеличение на минималната заплата с по 10%, както и аргументите срещу по-високото еднократно нарастване.

Според министър Христова Христова обаче, в четвъртък привечер експертите на социалното министерство представили нови доводи в подкрепа на намеренията на правителството, които разколебали позицията на фонда и той се е съгласил да преразгледа своите възражения.

Убедени сме, че ще има преразглеждане при наличието на нови аргументи, допълни социалният министър, цитирана от БТА. Христова повтори, че кабинетът Сакскобургготски не планира компромисен вариант.

От министерството са изтъкнали, че увеличението не засяга всички заети хора, а по-малко от една-пета от тях. Става въпрос за допълнителни средства от 100 - 130 млн.лв., плащани от работодателите, което според социалното министерство няма да се отрази на конкурентноспособността на българския бизнес.

Христова отхвърли и тезата, че по-рязкото увеличение на минималната заплата ще предизвика съкращения в нискоефективните производства и ще увеличи безработицата. Като аргумент тя посочи, че от 50 браншови споразумения между работодатели и синдикати за минималните осигурителни прагове през 2005 г., само 14 са на нива между 130 и 150 лева.

Вчера зам.шефът на стопанската камара Дикран Табеян сподели опасенията на фонда, че по-рязкото повишаване на минималната заплата ще доведе до съкращения. Табеян цитира няколко бранша - хлебопроизводство, производство на облекла и обувки и други, в които в момента средните заплати са по-ниски от предлаганите от кабинета минимални 150 лв.

По думите на Христова, увеличението на минималната заплата няма да се отрази на дефицита във външнотърговския баланс, защото тази група хора с ниски доходи не купуват вносни и луксозни стоки, а стоки от първа необходимост, българско производство. Това, според експертите на социалното министерство, ще повиши потреблението на българските стоки.

Като аргумент в подкрепа на правителствената идея Христова посочи и очакваното увеличение на приходите в НОИ.

Социалният министър съобщи още, че МВФ е подкрепило плановете на правителството за 7-процентно увеличение на пенсиите от догодина, социалната пенсия да стане 60 лв., а гарантираният минимален доход - 55 лв.