МВФ: три рецепти за стимулиране на икономическия растеж

Според Международния валутен фонд има три елемента, които могат да направят икономическия растеж по-бърз и по-качествен. Това са създаването на по-гъвкав пазар на труда, базирането на икономическата система върху пазара, а не толкова върху банките, и провеждането на адекватна финансова политика, която да задържа инфлацията, но и да не допуска залитане към опасните клопки на дефлацията.

Континентална Европа и особено Италия са доста назад и по трите пункта. Два от трите елемента - създаването на гъвкава система на пазара на труда и силната роля на банките в икономиката - представляват доста сериозни проблеми. Колкото до финансовата политика, тук нещата опират по-скоро до международната конюнктура, и по-конкретно - до политиката на Европейската централна банка /ЕЦБ/.

"Станахме свидетели на един порочен кръг и си даваме сметка за неговата динамика", казва Там Баюми, директор на отдела, който изработва докладите на МВФ "Световни икономически перспективи". "Един от ключовите елементи на тази динамика е ясен: колкото по-гъвкав е пазарът на труда, толкова по-добре".

Баюми подчерта също така, че структурните промени са нещо много важно, независимо че тяхното отражение върху икономиката се усеща в средносрочен план. Той отбеляза също, че преходът от банкова икономическа система към пазарна система ще се осъществи постепенно и посредством развитието на самите банки ще се наложи една по-активна финансова политика.

"Борбата с инфлацията беше център на маневрите на централните банки. Днес обаче ние трябва да се справяме и с рискове като дефлацията, и по тази причина имаме нужда от финансова политика, която да реагира с адекватна бързина". Баюми отказа да конкретизира своето послание, но то очевидно е насочено към ЕЦБ, която държеше здраво стиснати връзките на кесията, когато беше очевидна нуждата от финансови инжекции и заложи на намаляването на риска от инфлация.

В това отношение позицията на управляващия директор на МВФ Хорст Кьолер беше категорична, когато той призова ЕЦБ да синхронизира ходовете си с Управлението за федерален резерв на САЩ по времето на агресивните маневри с лихвените проценти на председателя на резерва Алън Грийнспън.

Каква е динамиката на рецесиите и икономическото възстановяване и съществува ли връзка в тенденциите на международно равнище? В общи линии отговорът е положителен. Има връзка между рецесиите и възстановяванията, но с малки изключения. През 1990/91 г. например Япония преживя борсов бум, който помогна за бурното развитие на икономиката, а в същото време Германия се облагодетелстваше от своето обединение.

По тази причина в Европа и Япония рецесията започна с леко закъснение. Обикновено рецесиите не траят много дълго, и със сигурност са по-кратки от икономическото възстановяване. Напоследък рецесиите са и по-умерени по отношение на негативните последици. Последната рецесия е една от най-умерените изобщо, и това дава основание на МВФ да твърди, че тя не се е проявила.

Остава още един факт. В началото на едно възстановяване като това, което в момента се наблюдава, моментите на несигурност никога не липсват. Следователно съществува известен риск от развитие, подобно на буквата W (с непостоянни върхове и спадове). Все пак при едно силно потребление, рискът е минимален. Търсенето на пазара остана стабилно и в най-критичните моменти на рецесията, и би било изненадващо при очакван растеж от 6% по данни на Мерил Линч, то изведнъж да спадне.

Още един важен аспект за създаването на динамиката на икономическия растеж е натрупването на имущество, в това число и недвижими имоти. В това отношение САЩ действаха много добре и създадоха важни инструменти за справяне с кризата. Различна е ситуацията във връзка с два структурни проблема, където Америка изпитва проблеми: спестяванията и търговския дисбаланс. За сега обаче те не притесняват особено много ръководителя на Федералния резерв Алън Грийнспън.