МВР се хвали, че разсекретява документи с 3 години закъснение

Какъв реален достъп ще бъде осигурен до архивите на МВР след промяната в Закона за защита на класифицираната информация?

Законът за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ) има едно незначително изменение от тази година, свързано с влизането в сила на новия Закон за МВР. Според това изменение се урежда коя дирекция в МВР ще се занимава с т.нар. криптографска защита на класифицираната информация. 

Изявлението на министър Петков от края на миналата седмица всъщност няма нищо общо с измененията на закона, а става дума за едно много закъсняло изпълнение на съществуваща от 2002 г. разпоредба. Става дума за параграф 9 от ЗЗКИ, според който до май 2003 г. се задължаваха всички институции да преразгледат съществуващите разпоредби и да разсекретят всичко онова, което не е необходимо да е секретно и да оставят класифицирани само онези документи, които продължават да бъдат свързани с националната сигурност.

За първи път бяха разсекретени документи по този текст през юни 2004 г. от Министерски съвет. Това бяха 1484 документа. Известно значение имаше едно дело, заведено от Програма “Достъп до информация”, с което се изискваше правилникът от 1980 г., който е уреждал самото засекретяване на документацията. Министерството на финансите също си преразгледа документацията, след като бяха разсекретени документи във връзка с друго дело, заради отказа на бившия министър Милен Велчев да предостави договора с “Краун Ейджънтс”.

Сега на опашката след всички останали се появи МВР, което заявява едва ли не с гордост, че е изпълнило едно свое задължение с три годишна давност. Това всъщност е новината, която излезе от това министерство.

Ще имат ли гражданите реален достъп?

В периода 1997 – 2002 г. действаше Законът за достъп до документите на бившата Държавна сигурност. През този период гражданите имаха достъп до документите, които ги засягаха. След отмяната му през 2002 г. се създаде нова процедура за достъп чрез инструкция, приета от тогавашния министър Георги Петканов. Тя възпроизвежда някои разпоредби от отменения акт. Но по време на неговото ръководство тя бе очевидно зле изпълнявана. Имало е няколко отказа на искания на граждани за достъп, с мотива, че исканите документи не ги засягат. Имаше и заведени дела във Върховния административен съд (ВАС).

Така, че аз се надявам, че тези изявления ще бъдат заявка за една промяна на практиката на институцията МВР, което е основният проблем. Това, което се направи в другите страни, но не и в България, е предаването на цялата тази информация в Държавен архив. Това и сега трябваше да се извърши и документите да бъдат отделени от това силово министерство. Аз си обяснявам непредаването им с инерцията и вече създадена нагласа към този архив.

Румен Петков спомена за разсекретяване на 100 млн. документа. До каква степен създаването на нов разрешителен режим чрез министъра или службата в МВР, ще затрудни гражданите?

Аз имам известно безпокойство, че този акт на разсекретяване е до известна степен параден и има за краен резултат създаването на нов бюрократичен период. Съществено в този процес е това, че МВР си затваря очите за едно решение на ВАС под номер 974 по адм.дело 11111 на 5-членен състав. Тогавашната комисия по досиетата трябваше да предаде на Държавната комисия за защита на информацията (ДКСИ) своето деловодство. Тогава ВАС припомни едно решение на Народното събрание от 1994 година, съгласно което сведенията за организацията, средствата и методите и изпълнението на специфични задачи от органите на ДС, както и агентурната информация на тези органи за периода до 1991 г. не се счита за държавна тайна.

Аз мисля, че ако МВР се придържаше стриктно към този акт на Народното събрание (НС), който не е отменен и до сега, нямаше да продължава тази излишна работа по декласифициране и разсекретяване на документи, които е трябвало да бъдат освободени още през 94-та по силата на това решение. То не обхваща целия архив, но доста значителна част от него. Досега обаче не виждаме публични заявки от страна на министъра, че това решение на НС е отчетено и че документацията, която то засяга, е автоматично разсекретена. В този смисъл аз отново виждам наченки на бюрократизъм и пренебрегване на акт на законодателната власт, който много отдавна е дал категорично решение на въпроса.

Това, което се говори от страна на МВР, някак странно съвпада с напредъка на Румъния по отношение на достъпа до документите на “Секуритате” и засилващите се критики от страна на ЕС към България именно по тази тема?

Не изключвам това да се прави заради ЕС.

Вече бе анонсирано, че въпреки разсекретяването, документите ще останат на архив във ведомствата, които са ги издали. Не е ли по-логично те да бъдат прехвърлени в централния Държавен архив?

Това наистина е по-логично, а и създава гаранция за реален достъп до тях. Но най-важното е, че правото за достъп до архиви е едно основно човешко право, което е признато от единствената европейската организация, на която България е член в момента, а именно Съветът на Европа. В своя изрична препоръка от 2000 г., Комитетът на Съвета на министрите към Съвета на Европа създава общи стандарти на какъв ред трябва да се подчинява достъпа до архивите.

В този смисъл аз намирам, че е съществена разликата между това достъп да се получава в едно затворено силово министерство каквото е МВР, вместо документите да се четат в Държавния архив, който по същността си е една публична библиотека. Най-малкото, за да бъде четен адекватно архива, трябва да бъдат създадени необходимите условия. С тази документация трябва да работят архивари и библиотекари, а не хора с пагон, които по силата на своята служба имат по-скоро естествен уклон да пазят информацията.

За толкова години действаше една изрична разпоредба в Закона за достъп до документите на ДС, но въпреки нея, тези документи не бяха предадени в Държавния архив с формалистичния аргумент, че МВР също е една от институциите, които пазят държавния архив. Формално това е така, но на практика предназначението му е да се чете от хората. Мисля, че МВР не е в състояние да осигури този достъп и рано или късно тези документи ще бъдат предадени.  

С промяната в ЗЗКИ се реши да бъдат снети степените на секретност на документация с една степен. Това ще направи ли документите по-лесно достъпни?

Преди приемането на този закон имаше три степени на класифицираност на документите – секретно, строго секретно и строго секретно с особена важност. Сега степените са – поверително, секретно и строго секретно. В този смисъл в тази разпоредба със степените има една двусмислица, с която не се е справила държавната администрация, защото във всеки един конкретен случай трябва да се проверява дали документът е запазил същата степен, но с друга дума или степента на секретност е отпаднала. В това се объркват дори и самите държавни служители.

Има ли опасност те да бъдат засекретени и чрез поставянето на гриф – “за служебно ползване”?

Абсолютно недопустимо е документи разглеждани по параграф 9 и третирани по-рано като държавна тайна, в последствие да бъдат засекретени на това основание.

Но след като никой не контролира процеса?

Има известен проблем в това. Аз лично мисля, че няма практическа вероятност от такъв вид презасекретяване, защото засекретяването за служебно ползване трае само 2 години и трудно може да се използва от администрацията. Те биха предпочели презакретяването да става с някой друг гриф, защото дават възможност за презасекретяване за 5, 15 и 30 години.

Според вас сред тези 100 милиона документа ще влязат ли и документи на бившата ДС?

Доколкото разбирам, става дума само за документи от архива на бившата ДС. Но искам да припомня, че ако се спазваше разпоредбата на НС от 1994 година, тези документи въобще не трябваше да се третират като секретни. Досега обаче никой не показал политическа и административна воля да се осигури достъп до тези документи.

От ДСБ заявиха намерението да вкарат в НС проектозакон за разсекретяване на документите на бившата ДС. Има ли според вас опасност дори и да бъде приет, той да не влезе в реална употреба заради противоречия с действащото вече законодателство?

Тук вече се засяга действието на Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). За много голямо съжаление по време на неговото прилагане се създадени една практика, която се отнася до това, че данни на служителите на бившата ДС били защитени лични данни. Това не съответства нито на духа на този закон, нито на конвенцията на основата, на която той е създаден, нито на директива на ЕС, която ще влезе в сила, когато станем членове.

В тези разпоредби се определят като лични данни само тези на жертвите на дейността на ДС, но не и тези, които са изпълнявали професионални задължения. Поначало данните, свързани с професията са извън приложното поведение на ЗЗЛД. В момента независимо от активността на министър Петков и неговите колеги, остава неуредена една значителна материя и това е проверката на хора, които заемат висши държавни длъжности и които се готвят да заемат такива, за принадлежност към структурите на бившата ДС. Този достъп е абсолютно необходим в едно демократично общество и кореспондира с член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, който въвежда принципа, че публичните фигури дължат по-голяма откритост, отколкото частните лица, за да могат гражданите да направят своя правилен избор.