МВР разсекрети по-малко от 1% от обещаните архиви

В изпълнение на Закона за класифицираната информация, МВР обяви в понеделник, че са разсекретени близо 3500 архивни единици (около 150 000 документа) от неговия архив и те вече могат да се ползват свободно от гражданите. По думите на директора на Дирекция “Информация и архив” Иван Комитски, това е коствало на архивните служители месец и половина работа.

Преди две седмици вътрешния министър Румен Петков съобщи, че предстои МВР да разсекрети близо 100 милиона документа (2 милиона архивни единици).

Първата част от документите, за които достъпът на граждани вече е позволен, касаят основно периода 1946 – 64 година. Комитски представи списък от 61 фонда, чийто описи са разсекретени, от тях документите в само 6 фонда са напълно разсекретени.

Сред тях са архивите на УБО от 1947 до 1956 година, разработките на отдел “Следствен” към Държавна сигурност (ДС) за политическата престъпност до 1964 година, фондове 17 и 18 за “конспирации и опозиционна дейност” в това число процесите срещу Коста Лулчев и Никола Петков, както и фонд 35 на 9-ти отдел на ДС, касаещ вътрешните разработки на ДС за сътрудниците на службата и за служителите на МВР.

Иван Комитски допълни, че в този архиви няма досиета на публични личности.

Той каза, че документите от архивите на ДС за периода 1978 – 1990 година също ще бъдат също отворени, но не успя да посочи конкретен срок.

“Работим по описи и все още не сме достигнали до този период”, обясни шефът на архивната дирекция към МВР.

По думите му, дирекцията разполага само с 10 служители, които обработват документацията “папка по папка” и поради тази причина за месец и половина са били обработени и описани само 3500 архивни единици.

“Предстои да наемем още хора, но не са много тези, които могат да работят с подобни архиви”, каза още той.

Комитски не успя да прогнозира в какъв период ще бъдат разсекретени предварително обещаните от Петков 100 милиона документа.

Той заяви, че в момента администрацията на МВР подготвя три нормативни акта, касаещи достъпа до архивите, които ще бъдат “в най-скоро време” одобрени от министъра. Първият от тях ще бъде Правилник за достъп до архивите на МВР, който ще има за цел да отмени т.нар. Инструкция 113 на неговия предшественик Георги Петканов, която въвеждаше достъп на гражданите само до техните досиета и необходимост от нотариално заверено пълномощно за достъп до досиетата на трети лица.

В същото време директорът на архивите на МВР представи и необходимото заявление, което всеки трябва да подаде до Петков, за да му се разреши достъп до вече разсекретената информация. То практически повтаря въведеното от Инструкция 113, като всеки е задължен да подава до министъра “конкретна тема и цел на изследването”, “план на темата”, “рождени данни на лицето”, което ще бъде търсено в архива, “удостоверение за наследници”, опис на родствената връзка, както и нотариално заверено пълномощно.

“Това е необходимо, за да сме коректни по Закона за защита на личните данни, тъй като информацията в тези досиета е... много лична. Там, където има наличие на голям обществен интерес, допуски до архива ще бъдат давани”, обеща Комитски, но без да конкретизира.

Както и преди, разрешението за достъп до документите ще зависи от волята на министъра. Материалите остават в МВР и няма да бъдат прехвърляни в Държавния архив.

Архиви са унищожавани масово през 1962 и незначително след 1989

По думите на Иван Комитски най-масово са били унищожавани архивите на МВР след края на “Сталинизма” в периода 1962 – 64 година. Той обясни това с появата на “някои демократични повеи”  и “разобличаването на Сталинизма” в българското общество.

За този период в архива на МВР и службите на ДС са налични близо 1000 описа за унищожаване на оперативна информация, включително и на данни, използвани в някои съдебни процеси.

Въпреки изявленията преди седмица на бившия директор на архива към МВР Серафим Стойков, че през 1994 г. са изчезнали близо 500 лични дела на агенти на ДС и разработки за бивши членове на БКП, Комитски заяви, че прочистването на архива след 1989 г. е било “незначително”.

“През 2002 г. е правена пълна инвентаризация на архива и сме се натъквали на липсата на десетина папки, които най-вероятно са били само размествани. В последствие те са се появявали”, обясни той и добави, че в подопечната му дирекция се знае ясно кой за кои архиви носи отговорност.  

По думите му, в момента близо 250 000 единици оперативна информация на службите към МВР, събирана след промените от 10-ти ноември, не носят гриф за секретност. Те фактически са недостъпни за гражданите, защото са в оперативните фондове на министерството и се водят за служебно ползване. Те могат да бъдат държани от 2 до 10 години. След това МВР преценява коя информация е ценна, а останалата документация се унищожава.

Адвокат Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” заяви наскоро пред Mediapool, че тържествено обявената от министър Петков акция по разсекретяване на архиви е на практика много закъсняло изпълнение на съществуваща от 2002 г. разпоредба. Става дума за параграф 9 от ЗЗКИ, според който до май 2003 г. всички институции се задължаваха да преразгледат съществуващите разпоредби и да разсекретят всичко онова, което не е необходимо да е секретно и да оставят класифицирани само онези документи, които продължават да бъдат свързани с националната сигурност.