Отваряне на досиетата по румънски модел предлага ДСБ

Демократи за силна България (ДСБ) ще внесат на 10 май законопроект за отваряне на досиетата на бившата държавна сигурност и Генералния щаб, съобщи зам.-председателят на партията Екатерина Михайлова във вторник.

По думите ѝ проектът е в голяма степен заимстван от приетия в Румъния закон, чрез който бе гарантиран свободен достъп до документите на бившите ѝ държавни служби “Секуритате”.

“Ако бъде приет, законът ще даде право на достъп на всеки един гражданин, на всяка една партия и неправителствена организация до документите на бившата ДС”, обясни Михайлова.

В него ще залегне и право на достъп до същата информация и за европейските институции и за страните-членки на НАТО.

“Ще внесем този закон заради самите българи, но и защото, претендирайки да станем страна-членка на ЕС, трябва да изпълним напълно и политическите критерии за членство, т.е да сме страна прочела миналото си, направила своите поуки, която да върви напред”, добави още депутатът от ДСБ.

България остава единствена държава от бившия съветски блок, която не е отворила до край архивите на бившите специални служби.

“Смисълът е не само да разберем истината, а и за да разберем дали лицата на отговорни позиции в държавата не се намират в зависимост от различни политически и икономически влияния. Нещо, на което се нагледахме в България”, каза още Михайлова.

Преди три дни вътрешният министър Румен Петков съобщи, че предстои около 100 милиона документа, заведени към архива на МВР. По думите му вече е създадена Централна експертна комисия към ведомството, която да контролира работата със секретните документи.

Михайлова коментира думите на Петков като “прах в очите на българските граждани и европейските институции”.

“Това, което чухме от Петков, означава само частичен достъп до  част от документите, а не отваряне изцяло на всички документи на службите. Остават неотворени документите на Гранична полиция, Генералния щаб и Министерството на отбраната”, коментираха от ДСБ.

Според Екатерина Михайлова не е редно именно вътрешният министър да казва кой документ да се отваря и кой не, което би означавало цензура върху част от информацията.

МВР започва с папки от “исторически и обществен интерес”

Разсекретяването на архива на МВР ще започне с папките, които съдържат информация от исторически и обществен интерес, съобщи по-рано във вторник Иван Комитски, директор на дирекция "Информация и архив" в МВР.

Няма да се разсекретяват документи, които все още съдържат класифицирана информация. Предвижда се отваряне на описите на архивните единици, с което заинтересованите лица ще могат да подберат с какво от съдържанието на папките да се запознаят, обясни Комитски в интервю за сутрешния блок на БНТ.

По думите му архивът на МВР съдържа около 2 млн. архивни единици или папки, които включват около 100 млн. документа.

Нямало законова база за отваряне на досиетата

Разследващият журналист от в. Дневник” Христо Христов заяви в същото предаване, че би трябвало да се разсекретят всички документи преди 1990 г. Позицията му беше потвърдена от Иван Комитски, който допълни обаче, че няма да бъдат разсекретявани досиетата на сътрудниците на ДС, тъй като липсва законова възможност за разкриване на личните данни.

Христов обаче изтъкна, че според последното решение  на Софийския градски съд разсекретяването на досиетата не е в нарушение на законовите разпоредби за защита на личните данни.

Бившият шеф на комисията по досиетата Методи Андреев заяви в студиото на Нова телевизия, че действието на закона практически прекъснато от БСП, НДСВ и ДПС.

Той припомни издадена от бившия вътрешен министър Георги Петканов и досега действаща инструкция, според която единствено министърът има право да казва какво може и какво не може да се получава от архива.

Цвета Маркова: Нормално е министърът да дава разрешение

Шефът на Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ) Цвета Маркова обаче смята, че е “абсолютно нормално министърът, който е ръководител на организационна единица, да дава разрешение за ползването на този архив.”

“По-трудно би могло да се потърси логика в това някой друг да дава разрешение за ползването на архива. Тази инструкция действа и доказателство за това са разрешенията, които са давани за използване на архива”, каза Маркова по Нова телевизия.

Запитана дали пада степента на секретност на документите, чието разсекретяване обяви министър Петков, дали те ще отидат в Държавния архив и отново ли вътрешният министър ще дава разрешение за достъп до тях, ако са декласифицирани, Цвета Маркова каза:

“Точният отговор на този въпрос според мен не държи сметка за физическото местонахождение на документите, а за режима на тяхното ползване. По-важно е да разберем и да отговорим дали те ще се ползват по Закона за държавния архивен фонд, или съгласно тази инструкция, за която току-що стана дума.”

По думите на Маркова, МВР е отговаряло на този въпрос положително - че тези документи, които са със свален гриф на сигурност, се ползват при режима и прилагайки правилата на Държавния архивен фонд.

Въпросът къде седят, според Маркова, трябва да се отнесе към ръководителите на съответните ведомства, съдържащи документи на ДС.

Методи Андреев обаче изтъкна, че това е в нарушение на закона. Той припомни интервю на Цвета Маркова от миналата година, в което тя посочва, че документите на бившата Държавна сигурност трябва да бъдат предадени на Държавния архивен фонд.

По повод обвиненията на Румен Петков, че именно в периода на комисията “Андреев” достъпът до документите на ДС е бил ограничен и че само 14 граждани са били допуснати до техните документи, бившият шеф на комисията по досиетата коментира, всъщност те не са допуснали нито един гражданин, поради инструкцията на Георги Петканов.

Методи Андреев посочи, МВнР е предало в Държавния архив цялата си документация до 1994 г. Същото е направило Министерството на отбраната. Периодично постъпват архиви от президентството, от Народното събрание, от Министерския съвет и от всички министерства и държавни агенции с изключение на МВР и НРС.

Не виждам защо се фокусираме към този въпрос, по-важно е дали може да се ползва архивът и той в момента се ползва, контрира Цвета Маркова.

Разбира се, че министърът ще дава разрешения, тъй като архивът е при него, допълни тя.

Съдебните дела били нормален начин за достъп до архива

Според Цвета Маркова е нормално да се водят съдебни дела за достъп до архива на ДС, както стана със спечеленото от журналиста Христо Христов дело срещу шефа на Националната разузнавателна служба Кирчо Киров.

“Знаете, че имаше дела и те бяха спечелени, Хр. Христов води дела и...  това е процедура, която трябва да се спазва. Това е архив, който не може да стои на площада и всички да ровят в него”, обясни Цвета Маркова.

Методи Андреев посочи, че никой не знае какво има в архива на ДС и няма единен класификатор. Според него обявеното от Румен Петков разсекретяване на 100 млн. документа е “поредната PR акция” за пред Европейския съюз.

Румен Петков спекулира, “нека да каже какво значи 100 милиона документа? Защото г-н Петканов говори за 500 000 архивни единици”, каза Методи Андреев.

Ще каже ли Румен Петков нещо за “Диамантения”?

“За мен архивът на ДС ще бъде открит, когато министър Румен Петков каже примерно нещо за Диамантения, той знае кой е Диамантения”, каза Методи Андреев, който обаче не даде повече подробности за “Диамантения”, въпреки настояването на водещия Георги Коритаров.

Той обаче призова Румен Петков да разреши “хората да прочетат за донесенията на Юнал Лютфи за “пари, които той е получил като доносник на ДС.”