От даряване до супермаркети за "спасяване" на храни: Битката на Европа срещу разхищението

"Спасяването" на храна от изхвърляне на боклука се очертава като все по-приоритетна битка на стария континент. Грандиозната цел на ЕС е до 2030 г. да намали с 50% изхвърлянето на храна. Факт са и първите по-решителни стъпки в тази посока - във Франция отвори първата верига хипермаркети, които продават на намалена цена предимно храни, чийто срок на годност скоро изтича. Чехия пък въведе законово задължение за по-големите хипермаркети да даряват храни. В България работи стартъп, който предлага храни от ресторантите с поне 40% отстъпка, за да ги "спаси" преди да изтече годността им. В същото време Румъния отчита тревожния факт, че поколението Z (18-24 годишните) разхищава най-много храна.

Франция: Супермаркети предимно за храни с изтичащ срок

Франчайзът, наречен NOUS anti-gaspi, отвори в цяла Франция няколко супермаркета, които продават изключително продукти, чиито срок на годност скоро изтича. Подобни продукти биха били изхвърлени в класическите магазини, но тук може да си ги купите на по-ниска цена.

Тази инициатива спомага и за промяна на нагласите, тъй като популяризира осведомеността, както и предприемането на действия от домакинствата срещу разхищението на храна, смятат властите там.

По данни на френското министерство на земеделието през 2020 г. хранителните отпадъци във Франция възлизат на 8.7 милиона тона. Важен детайл е, че домакинствата генерират 46% от общия обем хранителни отпадъци, следвани от хранително-вкусовата промишленост (20%), секторите на производството и общественото хранене (14 и 13%) и дистрибуцията (7%).

Последният закон, стимулиращ битката срещу разхищението на храни в страната, е от 2020 г. Целта на Франция по отношение на хранителните отпадъци е до 2025 г. да бъдат намалени с 50% в сравнение с 2015 г. Редица инициативи работят в тази посока. Например, споменатият вече закон от 2020 г. въведе и етикет "против разхищението". Така потребителят лесно може да отличава продуктите, чиято производствена верига доказано намалява разхищението.

Чехия задължи по-големите супермаркети да даряват храна

Със закон от 2018 г. в Чехия влезе в сила задължение за супермаркетите с площ над 400 кв.м. да предлагат безплатно на неправителствени организации безопасна храна. За ресторантите няма такова задължение, но различни предприемачески стартъпи се опитват да правят това.

Например, Nesnězeno ("Неизядено") е успешно приложение в Чехия, Унгария и Словакия, което дава възможност на ресторанти и други заведения да предлагат на потребителите храни с отстъпка.

Наред с това мрежата Food not bombs ("Храна, не бомби") се договаря с пазари и малки магазини. Те ѝ предоставят несъответстваща на изискванията храна, например с нарушена опаковка, организацията приготвя от нея ястия и ги дарява на нуждаещите се.

А неправителствената организация Zachraň jídlo ("Спасете храната") провежда кампании и обучения по темата за разхищението на храна.

По данни на чешкото министерство на земеделието през 2022 г. хранителните банки са събрали общо 9 691 тона храна. Въпросните "хранителни банки" са организации, които си партнират с хранителната индустрия, тя им доставя продукти, чиито срок на годност предстои да изтече, а след това те чрез доброволци ги даряват и така до нуждаещите се хора достига качествена храна.

От 2021 г. в Чехия е задължително да се разделят отпадъците. Но властите отчитат, че няма голяма мотивация да се следва този принцип. Биоразградимите отпадъци съставляват годишно приблизително около 30-40 % от смесените битови отпадъци в Чехия.

България: Приложение спасява храна от ресторанта с отстъпки от поне 40%

Един от малкото стартъпи в България, който се е отдал на каузата да “спасява” от разхищение храна от ресторанти, кафенета, пекарни, сладкарници, магазини за кафе, та дори и от “кучешки пекарни”, е Foodobox, показа проверка на Mediapool. Неговата основателка Джейн Димитрова казва, че за 2 години и половина, откакто развива този бизнес, тя и екипът ѝ са успели да “спасят” от разхищение 50 000 килограма храни.

Това става, след като заведенията я обявяват всеки ден през приложението с намаление от поне 40% . Ястията са произведени същия ден, но с изтичането му, те вече се предлагат с отстъпка. За всеки продаден продукт през приложението, то взича комисионна.

Джейн Димитровя, сн. Mediapool

Стартъпът работи със заведения в София, Варна и Пловдив. Отскоро в приложението са включени и заведения в Букурещ, Румъния.

"За съжаление, не успяваме да спасим всичката храна, която е достъпна през приложението ни. Продаваме до 50% от предложеното, но е хубаво, че с течение на времето, от старта ни досега, този процент непрекъснато нараства", разказа Джейн пред Mediapool. Тя добавя, че до момента 90 000 човека са използвали приложението и така са спасили храна от изхвърляне на боклука.

Платформата работи и с вериги за органични храни (биохрани - б.а.). Добрата новина е, че и на Балканите се повишава броят на конкурентните стартъпи. Най-известните подобни платформи в Гърция са Mystery pot и Bring it back, а в Румъния - Bonapp.

Независимо от този добър пример, ситуацията като цяло е доста тревожна. Освен ресторанти, кафенета, трябва да се имат предвид и производители, фабрики и въобще цялата хранителна индустрия. По данни на Националният статистически институт (НСИ) за 2022 г. разхищението на храни в България на годишна база възлиза на 600 000 тона.

От тях 420 000 е разхищението на индустрията, а останалите идват от домакинствата, разказа пред Mediapool Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българската хранителна банка (БХБ). Това е първата професионална организация, която от 10 години “спасява” храни и ги дарява.

По данни на БХБ стойността на храната, която се унищожава в различните сектори на хранителната индустрия, на годишна база в България е за около 2 млрд. лева.

На този фон БХБ е спасила миналата година 169 135 килограма на стойност 1 703 502 лв. За първото тримесечие на 2024 г. дарени до хора в нужда са над 118 000 кг на стойност над 891 000 лв. Данните показват още, че за над 10 години организацията е спасила от разхищение храна от 300 хранителни оператори.

Българската хранителна банка заедно с бизнеса успя да премахне редица административни пречки пред даряването и спасяването на храна в последното десетилетие.

Най-тежката пречка, заради която бизнесът нямаше икономическа изгода да дарява храни преди изтичането на срока им на годност беше, че трябва да плаща 20% ДДС.

След много разговори и активистки натиск, през 2017 държавата се съгласи да въведе 0% ДДС за дарение на храни, но само до 0.5% от годишния оборот на дадена фирмата за предходната година. През 2023 този процент бе вдигнат на до 1%. От три години насам в България е разрешено да се даряват храни с изтекъл срок "най-добър до".

И ЕК, и Българската агенция по безопасност на храните многократно са посочвали, че изтичането на този срок не означава, че храната е развалена или опасна за здравето. Означава едниствено, че продуктът вече не е с отлично качество, но е безопасен за консумация още седмици или месеци напред. Все пак, за да установи с колко може да се увеличи този срок, българските власти изискват за тези дарения лабораторен анализ, който се плаща от бизнеса.

Румъния: Поколението Z разхищава най-много храна

Поколението Z (18-24 г.) е по-склонно да разхищава храна, показва проучване в Румъния. Повече от една трета от младите хора декларират, че губят между 51 и 100 леи (10-20 евро) в рамките на една типична седмица поради разхищение на храна. В същото време останалата част от румънците губят по-малко от 50 леи.

Като причина за разхищението на храни повечето румънци посочват прекомерното закупуване на продукти и изтичането на срока им на годност, преди да бъдат консумирани (47 %), както и прекомерното готвене (38 %).

Младите хора на възраст между 25 и 34 години са по-склонни да пазаруват повече (56 %) и да готвят повече, отколкото могат да консумират (49 %), като тези поведения отразяват значително по-силната тенденция към консуматорство в начина им на живот.

В Румъния се разхищават почти 2.5 милиона тона храна годишно, което означава, че всеки румънец изхвърля около 70 кг храна всяка година.

Основните категории продукти, които се изхвърлят на боклука, са готвена храна (48%), зеленчуци (37%), хляб или други хлебни изделия (35%) и плодове (34%).

Добрата новина е, че в Румъния наскоро беше обнародван закон за спиране на хранителните отпадъци. Според него потребителите ще имат достъп до намалени цени на храните преди изтичането им на годност, а процедурата за даряване на храни на неправителствени организации ще бъде опростена.