Министерството на здравеопазването обяви в петък конкурси за нови ръководства на десетина ключови болници в страната, но в понеделник даде крачка назад и ги спря. От ведомството обясниха, че конкурсите ще бъдат преобявявани поетапно с по-дълъг срок за подаване на изискуемите документи от кандидатите вместо в предвидения първоначално 15-дневен срок.
Става въпрос за няколко големи болници в страната, чиито ръководства бяха подменени в края на мандата на правителството на Бойко Борисов и тригодишният им мандат изтича през пролетта на тази година. Сред тях са "Пирогов", "Царица Йоанна-ИСУЛ", Националната кардиологична болница, инфекциозната болница "Проф. Иван Киров", болницата по детски болести проф. "Иван Митев", болницата по неврология и психиатрия "Свети Наум", универститетска болница "Свети Георги" в Пловдив, универститетската болница "Георги Странски" в Плевен.
Обявените конкурси изненадаха болнични директори и предизвикаха брожения заради краткия срок за подаване на документи. "Във връзка с появилите се въпроси в публичното пространство през последните дни и с цел да се пресекат всякакви спекулации, относно прибързани назначения, ръководството на Министерството на здравеопазването взе решение за отмяна на заповедите за провеждане на конкурси в определени лечебни заведения в страната, за което е уведомена и Агенцията за публичните предприятия и контрол", казаха от здравното министерство.
По принцип конкурсите са планирани и премиерът Николай Денков също анонсира в петък, че предстоят такива в отговор на въпрос дали директорът на "Пирогов" д-р Валентин Димитров ще бъде сменен. Тогава Денков обясни, че мандатът на Димитров изтича скоро, предстоят конкурси и ще обсъди с министъра на здравеопазването дали се налага "за тези 2 месеца" да бъде освободен предсрочно.
След спирането на конкурсите остава въпросът каква част от промените в болничните ръководства ще станат факт преди ротацията на правителството и каква част ще остане за след ротацията, когато се очаква постът на здравен министър да премине в ръцете на ГЕРБ.
Министър Христо Хинков беше първият министър в кабинета "Денков", който сам обяви, че няма да остане на поста след ротацията. За негов наследник се спряга името на председателя на здравната комисия в парламента и бивш здравен министър Костадин Ангелов.
Политическите апетити към постовете на болничните директори са огромни, тъй като през тях минават милиарди левове от обществени поръчки всяка година и опитите за смяната им редовно предизвикват политически скандали.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Дръжте ги още да източват болниците , а хората да умират без лекарства.
Вече и конкурс за чистачка на обществена тоалетна не може да се обяви без да се свика лидерска среща, председателски съвет и без политически пазарлъци.
Лидерка на "Алтернатива за Германия" заяви, че страната може да излезе от ЕС, ако партията дойде на власт 22 Яну 2024 1693 28 Германия може да напусне Европейския съюз, ако партията "Алтернатива за Германия" (AdG) дойде на власт в страната. Това заяви съпредседателката на партията Алис Вайдел пред Financial Times (FT).
"Това е пример за Германия, че може да се вземе такова суверенно решение (каквото взе Обединеното кралство)", каза тя. Вайдел заяви, че ще настоява за реформи в ЕС, които да се …
справят с "демократичния дефицит" и да ограничат правомощията на Европейската комисия. "Но ако реформите са невъзможни, ако не успеем да възстановим суверенитета на държавите - членки на ЕС, трябва да оставим гражданите да вземат решение, както направи Обединеното кралство", добави ръководителят на "Aлтернатива за Германия". Според нея партията "би могла да проведе референдум" за излизане на Германия от ЕС, или Dexit (от немското име на страната Deutschland), подобно на Brexit.
Както отбелязва изданието, подобни възгледи са в противоречие с проевропейските възгледи на основните германски политически сили, включително управляващата Социалдемократическа партия, Свободната демократическа партия и Зелената партия. Освен това, пише "Файненшъл таймс", според социологическите проучвания мнозинството от германците биха гласували за оставането на ФРГ в ЕС.
Неотдавна няколко германски политици, включително тези от управляващата в Германия Социалдемократическа партия, се изказаха в подкрепа на необходимостта от забрана на "Алтернатива за Германия". В същото време сред тях няма еднозначно мнение по този въпрос. По-специално министърът на правосъдието Марко Бушман е скептичен. Според проучване на общественото мнение, проведено от службата Ipsos за вестник Die Welt, не по-малко от 42% от германците биха подкрепили хипотетичното започване на процедура за забрана на "Алтернатива за Германия", но същият брой са и против. След публикуването на портала Correctiv призивите за забрана на партията зазвучаха с нова сила.
В Германия "Алтернатива за Германия" се нарича дясна популистка партия. Други политически сили смятат, че е невъзможно да си сътрудничат с нея в каквато и да е коалиция, както на федерално, така и на регионално ниво. В същото време според последните социологически проучвания рейтингът на АзГ е на ниво 22-23% и ако в близко бъдеще в Германия се проведат парламентарни избори, партията би заела второто място след консервативния блок ХДС/ХСС. В три федерални провинции дейността на АзГ е призната за дясноекстремистка.