На 6,172 млн. лв. спря битката за трите безжични лиценза

На нереално високата цена от 6,172 млн. лв. спря наддаването за трите далекосъобщителни лиценза клас Б от типа “точка към много точки” (point to multipoint – PMP) в понеделник, в седмия ден на проточилия се рекордно дълго търг от миналия вторник. В 110-ия кръг от надпреварата “Мобилтел” се отказа. Така трите честотни ресурса от 2х10,5 мегахерца отиват при БТК, “Некском-България” и “Орбител”, които ще платят за един мегахерц по около 199 096 лв. при начална цена за целия честотен ресурс от 672 хил. лв.

В хазната от Б-разрешителните ще влязат общо 18,516 млн. лв., което е безпрецедентно висока цена. За сравнение, от търга за двата РМР-лиценза клас А  с по-висок честотен ресурс, провел се на 11 и 12 октомври, държавата ще прибере 10,088 млн. лв. БТК, “Мобилтел” и “Некском” играха и за А-лицензите, но се отказаха, заради високите цени. Сега БТК и “Некском” ще платят с над 1 млн. повече от “Транс телеком” и “Кабелнет”, които взеха първокласния РМР-лиценз.

Търгът за Б-лицензите започна с шестима кандидати, във втория ден се отказаха “Гити България”, в третия от надпреварата се оттеглиха и “Кериър БГ”, накрая и МТел не издържаха на темпото на наддаване. От първия GSM-оператор обясниха по-късно, че са преценили, че достигнатата цена в наддаването за Point to Multipoint-лиценза е надмина реалната стойност на разрешителното. Затова компанията реши да спре наддаването и да потърси по-добри и по-ефективни в ценово отношение решения, информираха от “Мобилтел.

Постигнатата цена е нереално висока, признаха и останалите участници в надпреварата.

Б-лицензът беше последната надежда на БТК да се сдобие с разрешителното, което е изключително важно за бизнес решенията на телекома, и наддавахме докрай. Това обясни Павел Велчев, директор на дирекция “Правни регулации” в БТК, след търга в отговор на въпрос защо сега са готови да платят над 6 млн. лв. за по-нисък клас лиценз, а за А-разрешителното се отказаха на около 4 млн. лв.

Наясно сме, че в първите години инвестициите ще надхвърлят многократно възвръщаемостта от внедряването на технологиите, допустими от РМР-лиценза, допълни той, без да спомене размера на необходимите вложения за покриване на до 15 на сто от населението на страната до една година, каквото е изискването на разрешителното. Стана ясно обаче, че телекомът ще гради съвсем нова мрежа за разпространението на глас, данни, видео, интерактивни услуги и широколентов интернет. Велчев уточни, че БТК в момента няма технология, която да е аналогична на “точка към много точки”, и затова РМР-лицензът е ценен с допълването на предлаганите вече услуги от компанията, особено за малките населени места. Там е неефективно да се развива кабелната услуга “достъп да последна миля”, но безжичната РМР-технология е икономически много изгодна.

Възможността за надстройка за технологията WiMAX, позволяваща мобилен и фиксиран интернет, както и изграждането на клиентски мрежи явно също е довело да тези безпрецедентни цени, коментира Георги Александров, председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), организатор на търга. Като пример за парадоксалните цени той посочи данни за търгове за РМР-лицензи в Австрия и Норвегия, където постигнатата цена за мегахерц е била съответно 3 400 евро и 37 928 евро. Последната сума е около четири пъти по-ниска от тази за мегахерц от българския Б-лиценз. 

От “Некском” и “Орбител” също не уточниха какви инвестиции  смятат да вложат за внедряване на технологията. Говорителят на “Орбител” Цвети Александрова посочи, че интересът на компанията е бил толкова голям заради възможностите за достъп до малките и средните фирми, което ще превърне “Орбител” действително в “ново поколение телеком, каквото е логото на компанията.

Маркетинг директорът на “Некском-България”  Милко Георгиев обясни, че компанията има бизнес план как за развива спечелената технология. Прекомерно високата цена на разрешителните той обясни с участието на операторите с национално значение за пазара (т.нар SPM), каквито са БТК и “Мобилтел”. Допускането на телекоми с пазарно влияние се оспори и от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която след края на първия търг за РМР-лицензите клас А оспори решението на КРС да позволи в наддаването на да участват и SPM-операторите. Съобщителният регулатор от своя страна внесе жалба във Върховния административен съд срещу решението на КЗК.

Решенията на тръжната комисия може да бъдат обжалвани в 14-дневен срок, след изтичането на който започва процедура по издаване на десетгодишните лицензи, които за срок от две години няма право да бъдат продавани, уточни Георги Александров.

От изявления на участниците и в двата търга за общо петте РМР-лиценза класове А и Б стана ясно, че е възможно процедурата за първокласните лицензии да се обжалва и да има промяна сред спечелилите разрешителните. Ако стана така, че някой от “Транс телеком” или “Кабелнет” бъде декласиран, тогава “Некском” ще вземат А-лиценз, а “Мобилтел” също да се уреди с новата технология от по-ниския клас, която дори в Европа не е много добре развита  

Лицензът “точка към много точки” е ценен и с това, че спечелилите го телекоми на практика в последствие могат да разиграят вторичен пазар на далекосъобщителни услуги с изграждането на клиентските мрежи за крупни бизнес организации. На практика операторите могат да отдават под наем честотния ресурс на други дружества и да печелят от посредничеството при преноса на данни, глас, видео и др. услуги. Единственият проблем при такова отдаване под наем и евентуално “пренаселване” на честотите е, че пада качеството на услугата, обясняват експерти.