На Атанасовден зимата си съблича кожуха

Атанасовден се празнува всяка година на 18 януари. Както Антоний, така и Атанасий не спадат към групата на българските светци, но народът ги е възприел като свои след приемане на християнството.

И двамата светци са родени в Древен Египет. Свети Атанасий е духовен наследник на свети Антоний.

Св. Атанасий е роден в бедно християнско семейство - за разлика от св. Антоний. Още от малък се увлича по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър. След като завършва своето образование, св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия.

Няколко години по-късно през 319 г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан - дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазийския град Никея през 325 г. Една година след това историческо събитие св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепископ той се противопоставя на Арий и неговото учение.

Противниците на официалната ортодоксална църква, чийто представител е св. Атанасий, свикват църковен събор в град Трир. Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий върл противник, поради това постоянно плетат интриги по негов адрес. Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.

В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание, той се отдава не само на евангелска проповед, но и на житиеписание. Пише житие, посветено на неговия духовен предшественик св. Антоний. След поредното си завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18 януари 376 г. на 76-годишна възраст.

Според народното поверие двамата светци са братя. Но на някои места се среща и вариант майстор-калфа.

Според народните поверия Свети Атанасий е светецът-покровител на зимата, снега и студа. Вярва се също, че зимният св. Атанас си съблича кожуха за да дойде лятото.

Именно това народно поверие е родило традицията в някои части на страната на този ден жените да се изкачват високо на билата, за да посрещнат утрото и изгрева, после да берат предвестниците на пролетта - кокичета и минзухари и да се окичват с тях за здраве и благодат.

Сред поверията за Атанасовден са и редица забрани. Жените не трябва да шият и плетат, забранено е добитъкът да се впряга, не бива да се готвят и поднасят на празничната трапеза леща или боб, тъй като дедите ни оприличавали шарката на лещени зърна (не е случайно, че и до днес някои наричат варицелата именно лещенка), а приготвянето на варива канело шарката в дома.

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата, шарката и синята пъпка (антракс).

За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден. На Атанасовден в Тракия се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.

Днес празнуват всички с имената Атанас, Атанаско, Таско, Наско, Наска, Трайко, Танка, Наца, Тана.