На бившите комунистически страни от Югоизточна Европа им липсва акционерна култура

Бившите комунистически страни от Югоизточна Европа, наследници на икономиката на колективизма, се затрудняват да приемат акционерната култура, което е важно, за да привлекат чужди инвестиции. Това е констатацията, която направиха неотдавна в Загреб участниците в кръгла маса за управлението на фирми в Югозиточна Европа, чиито акции се търгуват на борсата.

Кръглата маса бе организирана от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и Световната банка. Акционерната култура е нова идея в бившите комунистически страни от Югоизточна Европа, подчертава Алиса Макхолд, икономист от Световната банка.

Страните в преход от района постигнаха добри резултати, но те са много под резултатите в страните, където предприятията са по-добре управлявани като Чехия и Полша, изтъква от своя страна Райнер Гейджър, заместник-директор на Дирекция по финансовите, данъчни и фирмени въпроси към ОИСР.

Международните финансови институции сочат по-специално Румъния, България, Хърватия или Босна и Херцеговина, които страдат от липса на прозрачност в собствеността и управлението на техните фирми с акции, които се търгуват на борсата.

В Румъния управителните съвети на инвестиционните фондове са съставени от директори, които са депутати или сенатори, отбелязва Анджела Йонита. Тя самата участва в управлението на румънски инвестиционен фонд. Тя пожелава малко по-малко всички функционери да престанат да заемат директорски постове в управителните съвети.

Според българския икономист Боян Белев българските инвестиционни фирми са първите, които не спазват правата на своите акционери и вероятно твърдо ще се противопоставят на всеки опит за реформа.

Организацията на фирмите в Хърватия, чиито акции се търгуват на борсата, също е обект на критика в публикуван неотдавна доклад на Световната банка. Данните, публикувани сега, не дават възможност да се идентифицира ясно структурата на собствеността на хърватските фирми, се посочва в доклада.

Хърватският опит показва, че фирмите, чиито административни съвети спазват общоприетите норми, постигат по-добри резултати от другите, заявява Гейджър. Ако инвеститорите нямат доверие, те не инвестират, отбелязва той.

Според ОИСР счетоводните скандали, избухнали в Европа и САЩ, илюстрират необходимостта да бъдат засилени механизмите за контрол, гарантиращи честно и професионално управление на фирмите.

Тази нужда е особено очевидна в такива райони като Източна Европа, които се стремят да привлекат чужди инвестиции, добавя ОИСР. Според неотдавнашно проучване на консултантската фирма Маккинси енд Ко, инвеститорите са готови да плащат 30 процента повече за акциите на добре управлявани предприятия от района.

От страна на международните финансови институции се подчертава необходимостта да бъдат създадени в тези страни съдебни структури, способни да налагат спазване на бизнесправото. В Хърватия на съдебната система ѝ липсва опит в тази област, подчертава Алекс Барг, експерт от Световната банка.

Проблемът е особено остър в Босна и Херцеговина, където чуждите инвестиции силно липсват и където върховният представител на международната общност Пади Ашдаун превърна възстановяването на справедливостта и на правовата държава в един от своите приоритети. Според Кевин Съливан, един от икономическите съветници на Пади Ашдаун, борбата срещу корупцията и за прозрачност в бизнеса ще бъде основна за привличане на чужди инвестиции.