На чай в Оксфорд с български билки

Страната ни е сред световните износители, но само 5% от лечебните растения се преработват у нас

"Ботаникъл ЕУ" е малка семейна българска фирма. Основана е от Петко и Вера Петкови и се занимава с изкупуване и първична преработка на билки. Над 90% от продукцията им е за износ. По-късно към семейния бизнес се включва и синът им Илко. Той е двигателят да добави стойност на билките и през 2007 г. започват да произвеждат билков чай, основно за вътрешния пазар. Различното при тях от другите фирми е, че има пълна проследимост на всяка билка – от мястото откъдето е откъсната, кой я е набрал, до това кой я е пакетирал. Всичко това са инвестиции в хора и сертификати, които дават гаранция за качество, което осигурява пазари и доволни клиенти, разказа Илко Петков пред Mediapool.

Близо десет години по-късно усилията им са забелязани и то не къде да е, а от университета в Оксфорд, откъдето получават покана да представят продуктите си и да направят демонстрация на билковия си чай през септември тази година. Ако бъде харесана напитката, това може да им отвори вратата за договор за доставка, което безспорно ще бъде успех за малката българска компания със седем служители. Все пак британците са един от големите консуматори на чай – на пето място в света, по данни на Световната организацията за прехрана и земеделие.

Компании като "Ботаникъл ЕУ", които се опитват да добавят стойност на билките у нас обаче са малко - едва около 20 – 30. Преобладаващата част от българските фирми, които се занимават със събиране на билки, ги изнасят непреработени. Така повечето добавена стойност на билките остава зад граница, коментира Светлана Аладжем, която ръководи проект за устойчиво ползване на лечебните растения. Неговата цел е да се увеличават българските фирми, така че добавената стойност на билките да остава в българската икономика.

България е лидер в Европа по износ на билки

България е първа в Европа и на едно от челните места в света по износ на билки. Всяка година в заготвителните пунктове в страната се събират и обработват между 15 000 и 17 000 т лечебни растения, от които около 90% се изнасят в чужбина - над 250 билки от повече от 200 растителни вида. Това сочат данните на Министерството на околната среда и водите, което отговаря за събирането на тази информация.

Около 200 билки от 140 растителни вида са обект на експорт. Около 13 000 – 15 000 тона български билки се изнасят годишно основно за Германия (65%). Испания (10%), Италия (5%) и Франция (5%) са другите страни, където се доставят непреработени медицински ароматни изделия, каза доц. д-р Петко Денев от лабораторията по биологично активни вещества на Института по органична химия към Българската академия на науките пред Mediapool.

По думите му България изнася непреработени билки на стойност 2.9 млн. долара годишно. В същото време внасяме продукти, в които са използвани изнесените от нас билки, за 29.6 млн. долара годишно.

За сравнение лидерът Германия внася непреработени билки за близо 137 млн. долара и след това изнася продукти, в които ги е използвал, за над 317 млн. долара годишно.

Билките се използват основно за производството на лекарства и хранителни добавки, в козметичната, парфюмерийната и хранително-вкусовата промишленост.

... но преработваме нищожна част от тях

От събраните у нас годишно около 17 000 тона билки, една около 3000 тона се преработват или консумират в България, сочат данните на екоминистерството.

С най-широка употреба са копривата, жълтият кантарион, дървесният бъз, шипката, липата, мащерката, глогът, лайката и ментата. Извличането на ценните вещества от тях става чрез екстракция, пресоване, парна дестилация и хидродестилация.

У нас е изключително популярно билколечението чрез приготвяне на "декокти" или "инфузии" (приготвянето на отвари от билки или запарване на пакетче билков чай – б.ред.), които често неправилно наричаме чай, коментира доц. Петко Денев.

Добавяне на стойност

За да може по-голяма стойност от билките да остава у нас, трябва по-голямата част да се преработва в България, а не само 5%, както е в момента, коментира Светлана Аладжем.

Сега основно се извършва така наречената първична преработка на билките, която включва замразяване, изсушаване, оситняване, почистване, балиране и/или опаковане, допълни тя.

Ако култивирано отглеждаме лечебни и ароматни растения, в момента хит са лавандулата и мащерката, миналата година е бил бъзът, заради рекламата на силен антиоксидант, в зависимост от разходите за торене, растителна защита и бране, това добавя между 1 и 5%, каза доц. Денев.

По думите му още 10-15% се добавят при получаване на екстракти. Ако билките се използват за хранителни добавки, то тогава готовия продукт вече носи 30-40% добавена стойност.

Най-високата печалба – 40-60%, идва при използването им във фармацевтичната промишленост. Най-познатият, не само у нас, но и в света препарат това е нивалинът, който се произвежда от луковицата на блатното кокиче.

Дълбочинна преработка на лечебни и ароматни растения до фитопродукти – лекарства, хранителни добавки и храни, добавя значителна стойност на ресурсите и е предпоставка за тяхното интелигентно оползотворяване, обобщава доц. Денев.

Това обаче е дълъг процес, за който са нужни големи инвестиции и държавна подкрепа, допълва Светлана Аладжем.

Например опростената процедура на ЕС за регистриране на традиционни растителни лекарствени продукти изисква наличието на библиографски данни или доклади на експерти, които да показват, че лекарственият продукт или еквивалентен продукт е с медицинска употреба най-малко от 30 години преди датата на подаване на заявлението, от които най-малко 15 години в рамките на Европейската общност.

Светлана Аладжем е оптимист и смята, че билките у нас може да дадат поминък на една четвърт от българите. Това е причината да направят изложение "200 билки – 2 млн. работни места", в което са участвали 20 фирми, които са представили над 150 продукти от български билки. Пред посетителите те са показали възможностите за добавяне на стойност в близост до местата, където се събират билките. Само така местните хора ще имат стимул да ги опазват.

Към момента няма статистически данни колко българи си изкарват прехраната с бране на билки. До 1990 г., когато те са се събирали от Централния кооперативен съюз, билките са давали препитание на 400 000 души. Сега броят им се оценява на около 300 000 души, които активно събират ароматните и лечебните растения в периода от май до октомври, каза Аладжем.

Споделяне