На фона на българското “не“ фракингът става все по-иновативен

Противоречия и конфликти заобикалят дебата за шистовия газ. В множество сервизни компании и неправителствени организации кипи усилена дейност по разработка на комплекс от мерки, като "препоръчителна практика", за да се гарантира решението на най-спорните въпроси, които да се управляват по точен, балансиран, прозрачен и контролируем начин.

Подобен пример има в североизточните щати на САЩ, за което медиите съобщиха преди време. Предлаганите стандарти, следва да служат като обща референтна рамка за бизнеса, неправителствените организации и властите при разбирането и управлението на рисковете и ползите.

Няколко са причините да има толкова много объркване.

Нефтеният бранш като цяло никога не се е намирал в такова състояние. Компаниите занимаващи се с проучване и добив само от конвенционални находища, дълго време смятаха, че не ги засягат поставяните въпроси относно риска при извличане на въглеводороди от шистови формации. Това породи реакцията, че е напълно излишно да привличат допълнително внимание върху себе си, макар и добре да знаят, че проблеми като течове заради лошо проектирани конструкции, лоши циментации, и ред други неудачи, приписвани главно на шистовия газ, са точно толкова валидни и за техните сондажи.

Остарели представи срещу развиващи се технологии

Тихомълком пропускаха и факта, че 90% от добива на нефт в света се извършва след провеждане на фракинг (разпукващи скалното образувание -бел. ред.) операции при усвояването на сондажите преди въвеждането им в експлоатация. За много хора, дори в бранша, картината в съзнанието им за фракинга е това, което технологията е била преди 30 години. Всъщност дори представата от преди няколко години е вече остаряла.

С микросеизмичната технология кардинално е решен въпросът дали има надежден начин за осъществяване на пълен мониторинг, т.е. контрол, по време на самия фракинг процес . Нещо повече, в скоро време, подобно на метода “коронарография” прилаган в медицината, към фракинг флуида ще се добавя специален контраст, който да показва точно колко и до къде се простират получените пукнатини. Способ, който по категоричен и недвусмислен начин ще удостоверява липсата на връзка с водоносните хоризонти, използвани за питейни нужди.

Индустрията трябва задължително да бъде в състояние да информира обществеността за реалностите на хидравличното разбиване – преди, по време и след прилагането на тази технология, какво се прави и как се прави, така че да има максимална прозрачност около добива на нефт и газ независимо от това дали е конвенционален или неконвенционален.

Липсва достатъчно литература по въпроса за проучването и добива на нефт и газ от шистови формации и в частност фракинга, като метод за извличането им. В повечето случаи информацията идва от материали на компании, извършващи такава дейност, което поражда съмнение за конфликт на интерес. За да може човек да изкаже мнение по тези въпроси, неминуемо трябва да бъде запознат със съответните принципи и детайли за провежданите операции, съпътстващи даден процес.

Първо учебно помагало за хидрофракинга

Тук е мястото да отбележа, че едва неотдавна у нас бе издадено първото учебно помагало, където някои въпроси свързани с неконвенционалните въглеводороди са разгледани в три раздела: геоложки, технически и околна среда, благодарение на инициативата и усилията на трима доценти от Минно-Геоложкия университет, участвали в изготвянето на този учебник.

Основен проблем за индустрията като цяло е и липсата на достатъчно подготвени специалисти, които да позволят на обществото и властите да формират информирано мнение и да избягат от пропагандните клишета от ляво и от дясно.

Този “вакуум” на кадри се появи, защото над десет години нефтеният бранш у нас бе изоставен на произвола на съдбата. Минималното търсене на работна ръка и липсата на сериозна перспектива беше предпоставка за отчуждаването на завършили от индустрията. Когато революцията в шистовия газ и в сондирането се случи, се оказа, че ние нямаме подготвени кадри да играем на “терена“ на революцията, а не да гледаме от публиката. Между сервизните компании започна ожесточена надпревара за привличане на повече и качествени специалисти. Предлаганото заплащане нарасна над 120%. Стигна се до там, че се наложи мениджъри от водещи компании да разясняват, че няма разлика в процесите с използването на фракинг технология или хоризонтално сондиране и че опитът от конвенционалните сондажи е напълно достатъчен. Добре е да знаят студентите от МГУ и особено тези, които са от катедра “Сондиране”, че в световен мащаб търсенето на кадри е голямо и подобна ще бъде ситуацията рано или късно и у нас.

Технологичното развитие при наземното оборудване, използвано при фракинга, също бележи сериозни темпове на развитие. За решаване на въпроси, свързани с логистиката, намаляване на вредните емисии и трафика са разработени нов тип турбинни двигатели, използвани при хидравличните помпи, с десетократно по-ниско тегло, които използват метан като гориво.

Друг много важен елемент е автоматизираният контрол на агрегатите и прилаганите налягания по време на фракинга. Третирането на отпадния флуид се извършва на място и след обработката му чрез ултравиолетови лъчи или пък с озон, което го прави напълно годен за повторно използване, без какъвто и да е риск от замърсяване при евентуален инцидент по време на транспортиране при нужда до друга локация.

Освежителни умерени екопротести

Направени са 1.2 млн. фракинг операции, без да има регистрирани каквито и да е замърсявания в дълбочина на водоносни хоризонти. Това разбира се по никакъв начин не означава, че не трябва да има строг контрол и ясни правила. Дори умерените периодични протести, когато са аргументирани и с ясно поставени въпроси, действат освежително на бранша като цяло. Те фокусират внимание върху потенциалните рискове и стимулират търсенето на нови технологични решения.

Илюзия е да смятаме, че няма или няма да има рискове, защото няма индустриални дейности без риск. Въпросът е до каква степен обществото и професионалните среди сме готови да консумираме ползите, като поемем и управляваме съответния риск професионално? Доколко този риск е идентифициран предварително и до каква степен? Съпроводен ли е със смекчаващи или неутрализиращи въздействия? Дали нивото на риска е достатъчно ниско и разумно възможно?

Съществуват редица предизвикателства и отворени теми около шистовия газ и в частност съпътстващия го фракинга. Те са свързани и с общественото одобрение – балансът между ползи и рискове, както и въздействието върху местните общности и околната среда, върху социално-икономическите фактори на развитие и т.н. Оценката за влиянието върху околната среда (ОВОС) е инструмент за тази цел и трябва да се направи на възможно най-ранен етап в проекта, като постепенно се развива и обогатява в хода на неговата реализация. Водещите петролни компании и независимите организации имат волята и механизмите за изготвянето на единни правила за действие. Те вече са факт. Няма съмнение, че подобни правила ще спомогнат за адекватни действия във всички фази на процеса, като разбира се отчитат местните специфики.

Местните хора трябва да решат за сондажите

Най- доброто, което бихме могли да направим е да се организира открит и честен дебат, като от двете страни се изложат аргументите за или против. Особено това важи за районите, където се очаква сондажна дейност. Именно местните хора трябва да решат дали искат и как да получат ползи в икономически аспект, особено в днешната криза – където не се виждат много “двигатели“ на растежа. Дали те приемат тези развития да се случат в техния район, готови ли са да посрещнат съпътстващите предизвикателства и условности? В едно свързано и информирано общество са обречени заплахи от рода, че ще бъде заразена водата на Добруджа (абсолютно безпочвено твърдение, за което никой не носи отговорност) или пренасяне на най-абсурдните и екстремни истории, случили се някъде по света, чрез които да се внушават масови психози и да се раздува балона на дявола “шистов газ“ и на фракинга.

Европа и България нямат друг ход, освен да се присъединят към “шистовата революция“, защото губят конкуренция, работни места и инвестиции, а заедно с това губят смисъла на европейския интеграционен модел, чиято основна цел е да генерира благоденствие и мир. Без икономически растеж в регионите, без заетост и инвестиции, без да използваме своите природни дадености, в това число и минерални ресурси – ще си останем твърдо в дъното на Европа – а единствен изход за младите ще продължи да е терминал 2.

Няма вариант да бъдем подминати от революцията в новите технологии – единственият въпрос е кога ще се присъединим и колко ще трябва да платим за лукса да не правим нищо?

* Заглавието е на редакцията. Авторът е сондажен инженер, работил в "Нефт и газ Плевен", в държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и сега в Индонезия. Ръководи множество интензификации на сондажи чрез фракинг технологията в различните ѝ форми в това число и в шистови формации.