На ход е премиерът

Според нашенските патриархално-битови разбирания за семейните отношения, най-нормалното нещо, след като зашлевиш провинилото се дете и то се разреве, е след това да му обършеш носа и да го пуснеш пак да си играе, но като внимава да не се провини отново. Горе долу в такава стилистика се развиват отношенията на президента Първанов с премиера Станишев и подопечната му БСП.

Миналата седмица от страниците на най-тиражния вестник държавният глава здраво нахока "малкия", най-вече защото се е събрал с лоши другари, които го подучават да прави неща, които на "татко" въобще, ама въобще не му харесват. Например да се държи по-еманципирано и да си въобразява, че вече е достатъчно голям да се оправя с повереното му правителство и с цялата държава. За публично назидание му бяха издърпани ушите, обясни му се ясно кои хора са неприемливи, как не бива да слага когото той си реши в бордове на фирми, и въобще какво е редно и какво не.

Като "човек от народа" президентът се включи по своему в дружното охулване на властта. Без да засяга рекордното поскъпване на тока, парното, горивата и храните, нито тоталната криза, в която изпадна България като член на ЕС, а като се изненада какви джипове шестват из улиците, възмути се от далаверите в армията (за която той отговоря като върховен главнокомандващ), също и от управляващото мнозинство, което се бави с промените в изборното законодателство, което той преди няколко месеца предписа.

Стъписването беше толкова голямо, че социалистите конфузно замълчаха, а тези, които от немай къде трябваше нещо да кажат, не успяха да съчинят нищо друго, освен да зоват публиката да не вярва на очите си – това, което гледате, не е "война", не са "Боянски ливади", това не прилича на никой друг филм, който сте гледали, това е нещо друго. Какво?

Домашно произведен римейк в студиото за политически манипулации и ефектни сапунки, в каквато отдавна се е превърнала първата в държавната йерархия институция, известна като президентска. Или позната демонстрация на Powerplay от страна на президента, чиято функция е по-скоро представителна, но и с възможности да "балансира" изпълнителната и законодателната власт, макар този баланс отдавна да отсъства.

Пощаден от ежедневните тежести и отговорности на оперативното управление, на парламентарния контрол и зоркото око на опозиция и медии, появявайки се под прожектора само в предварително режисирани патетично - патриотични пози, президентската институция "тайно" и не много "полека" натежа неимоверно откъм скрита власт и задкулисно влияние.

Настоящият президент държи премиера отвсякъде – разставените му хора по всички вертикали и хоризнотали в правителството, парламента, дипломацията, армията и спецслужбите му осигуряват "очи и уши" за всеки ход и всеки замисъл в държавата. Те могат да осуетят всеки ход, могат да променят всеки план, ако той не се вписва във вижданията на държавния глава.

През последната година обаче ситуацията започна да се изменя. Политическите акции на Първанов започнаха да падат, много видимо в международен план (особено след като лъсна като агент Гоце) и по-невидимо във вътрешен. В лично качество президентът е губещ от членството ни в ЕС, защото то изстреля министър-председателя в центъра на европейската сцена, като представител на страната в Европейския съвет на лидерите на ЕС. За баланс, докато Станишев се меша с големите в голямата политика, у дома Първанов го държи на къса сиджимка, за да е сигурно кой командва парада и кой в крайна сметка има думата за политиката на тая държава.

Комфортът на президента бе видимо разклатен, след като европейските партньори и чуждите медии започнаха по-усърдно да нищят кои са високопоставените покровители на организираната престъпност в България и защо корупцията по върховете на властта е все така недосегаема. Случиха се неприятни за държавния глава събития – негов спонсор е разследван за източване на САПАРД, негови неофициални съветници и поддръжници станаха обект на покушение, някои загинаха и влязоха в графата на неразкритите поръчкови убийства, от които и ЕС, и САЩ, много се интересуват.

Последният удар дойде с отстраняването на неговия политически съюзник Румен Петков, като Станишев и БСП така и не се съобразиха с мнението на президента, че този вътрешен министър има качества и трябва да остане на поста си. Като се добави и това, че от началото на годината действа подчинената на министър -председателя суперагенция ДАНС, която има достъп до информация и право на разследвания, които по-рано бяха в монопола на Румен Петков, изпускането на нервите от страна на Първанов изглежда съвсем обяснимо.

Не че той и Станишев имат сериозни идеологически или политически различия или се разминават по базисни въпроси като този кои бизнес интереси трябва да бъдат толерирани. Общо взето фаворитите са едни и същи, те се виждат от спечелените приватизационни сделки и крупни обществени поръчки. В този смисъл опозицията е права в заключението си, че става дума за олигархичен сблъсък и битка за надмощие между две крила в БСП.

Доколкото Станишев не разполага с достатъчно силен ресурс в БСП, сред контролираните от Първанов бизнес кръгове и все още не е достатъчно обигран, за да върти задкулисни игри с подставени опозиционни лидери и партии, както това умее "надпартийният" президент, шансовете му срещу Първанов не са особено сериозни.

Ако се съобразява стриктно с очакванията на ЕС и желае да закрепи собствената си репутация и тази на България, премиерът би трябвало да посегне на недосегаеми до момента политически и бизнес лобита и да наруши отработени схеми. При силно разклатена власт, преподреждане на основни действащи лица заради натиск от Брюксел, при изключително малкото време, което остава за разпределение на набелязани концесии, поръчки и сделки.

Във въздуха се усеща високо напрежение и явно нещата не могат да бъдат решени както досега, поради което на Първанов му се наложи да предупреди "малкия", като му нанесе публична атака. Станишев и без това е лесна мишена – на негов гръб отдавна се упражняват и опозицията, и коалиционните партньори, и собствените му партийни другари. Не че не си го заслужава, но сега поне му се удава възможност да покаже нещо друго. Ако може.