На ход са арабите

След дипломатически натиск от страна на САЩ, Израел /първо/ изтегли войските, изпратени на Западния бряг да преследват терористите, подстрекавани и снабдявани от палестинската "власт"; /второ/ освободи Ясер Арафат, чиято първа реакция бе да нарече израелците "нацисти"; /трето/ освободи въоръжените терористи, които нахлуха в християнска църква във Витлеем, за да не бъдат заловени; и /четвърто/ замрази плановете за ответен удар след самоубийствения атентат, който прекъсна срещата Шарон-Буш във Вашингтон.

Ако терористите смятат този модел на сдържаност за слабост и го възприемат като покана да подложат на изпитание израелската воля, Израел ще бъде принуден да реагира енергично. Готов да нанесе удар по щаба на Хамас и работилниците за бомби в Газа, Израел изчаква да види дали президентът Джордж Буш ще успее да убеди саудитците и египтяните да изпълнят своята част от сделката за общ натиск. Това оставя топката в полето на арабите. Лидерите в Рияд, Аман и Кайро, които обещаха да притиснат палестинците да смажат Хамас и свързаните с него терористични центрове, са изправени пред момента на истината.
Фалшивите арести на Арафат, символичните затвори, в които задържаните влизат през едната врата и излизат през другата, набожните порицания вече не могат да заблудят никого. Само международна кампания ще спре убийствата. Ако арабите не могат да надвият палестинското ръководство, за да се подчини, приказките за мир и държава са пилеене на човешки живот.

В интервюто, което даде за трима американски коментатори точно преди да си замине предсрочно от САЩ, премиерът Ариел Шарон показа любопитна самоувереност, когато заяви, че умерените арабски страни ще удържат обещанието си пред Буш да натиснат Арафат да сдаде властта.

"За да се постигне мирно споразумение", каза той, "задължително условие е коренна реформа на Палестинската власт. Знаем, че ключови фигури в нея настояват за промяна. Те ще подкрепят опит на умерените арабски лидери да се сведе статутът на Арафат до този на "символичен лидер", чиято хватка върху лостовете на властта постепенно ще отслабне".

Защо би се съгласил Арафат?

"Само ако бъде притиснат от САЩ, Европейския съюз, Русия и арабските страни. Ние сме в контакт с йорданците и египтяните, поне по принцип, ако не в подробности", отговори Шарон.

Но не и със саудитците?

"Проблемът с тях е, че предлагат концепция за мир между арабските страни и Израел, но заловени от нас документи показват, че вътрешният им министър поддържа терора на Хамас, дори и след 11 септември. Те трябва да сложат край на това."

Какво би го убедило, че палестинската реформа е истинска?

"Трябва да бъде приложен натиск за реорганизиране не само на органите за сигурност, но и на икономическата система. Не бива всички финансови средства да са в ръцете на един човек. Трябва да се утвърдят съдебните и правораздавателните системи и да има премиер, привидно подчинен на Арафат, но който да е единствената връзка с чуждестранните представители в областта на международната помощ и сигурността."

Джим Хогланд от Вашингтон пост искаше да знае дали преговорите с палестинците трябва да започнат най-напред на регионална среща.

"Реформите трябва да бъдат наложени незабавно. На Арафат трябва да му се каже:"Вижте, няма да ви даваме повече финансови средства, освен ако не се съгласите с тези реформи".

"Сега е моментът на коалицията на войната - Иран, Ирак и Сирия, да се противопостави коалицията на мира - Израел, Египет, Йордания, саудитците - след като спрат да поддържат терористични организации, едно-две от емирствата, може би Мароко и мирно настроените палестинци. С Буш се съгласихме, че реформата на Палестинската власт е най-важното."

Шарон наистина иска арабите да излъчат палестинско ръководство, с което той да може да преговаря.
Неговите съпартийци от Ликуд гласуваха срещу приемането на палестинска държава. Те посочват, че една Палестина, способна да се договаря с Иран и Ирак, да внася нелегално оръжие като това на борда на "кораба на терора" Карин А, и да не допуска израелски самолети да преминават през въздушното ѝ пространство, би била опасна държава. Това превръща Шарон в центрист. Той няма да се откаже от плана си: прекратяване на терора, неокончателни споразумения, компромиси за земята, постепенно установяване на доверие.

По БТА