На вътрешния фронт цари безпокойство от неизвестността

Когато дойде вестта, че е дошъл краят на чакането, беше хубава есенна неделя - "идеален ден за футбол", както обичат да казват коментаторите, и много хора седяха пред телевизорите си, за да получат своята седмична доза футболни емоции.

Президентът изглеждаше сериозен и звучеше решително, докато съобщаваше на американския народ, че "битката сега се води на много фронтове", и обещаваше активни действия, за да получат правосъдие отговорните за нападенията от 11 септември. Но не бе лесно да се схване всичко, което включваше това съобщение - въпреки че генерали и политици говориха за оръжия с високопрецизно насочване и за обезвреждане на противовъздушната отбрана в Афганистан, малко позната страна на 7 хиляди мили оттук.

Така че публиката си възвърна обичайното настроение, че всичко е нормално - така, както е станало след шокиращата вест от един друг неделен ден, 7 декември 1941 година.

Но голяма част от американците се чувстваха неспокойни. Колкото и да се стараят да не се поддават на страха, колкото и да смятат себе си за твърди хора, милиони американци се страхуват от ответен удар. Още преди бомбите да започнат да избухват в Афганистан, гражданите се втурнаха да купуват противогази и антибиотици. Президентът Буш обеща, че ще вземе всички предпазни мерки, но все пак направи забележителното признание, че "много американци днес изпитват страх".

Никога по-рано САЩ не са предприемали военна кампания срещу толкова неуловим противник, приличащ на стоглава хидра, и никога акцията не е била изпълнена с толкова неяснота за крайния си изход. Никога от 1812 г. /войната между САЩ и Великобритания/ насам не е имало толкова реална чужда заплаха за американската територия. Това бе момент, който ще влезе в аналите, момент, нямащ паралел в историята на страната.

Вашингтон се готви за най-лошото. Държавният департамент разпространи предупреждение с необикновено силни думи, в което предупреди, че бомбардировките "може да имат като последици силни антиамерикански чувства и ответни акции срещу граждани на САЩ и американски интереси".

Още по-силно се изрази републиканецът от Алабама Ричад Шелби, който е заместник-председател на сенатската Специална комисия по разузнаването - в предаването "Тази седмица" на телевизия Ей Би Си той каза, че очаква "още опити за нападения, още нападения". Демократът от Флорида Боб Греъм, който е председател на комисията, също бе на мнение, че "равнището на заплаха" вероятно ще се повиши след началото на действията на американските въоръжени сили.

Президентът Буш в обръщението си изтъкна подкрепата на света за САЩ, но създадената от неговото правителство международна коалиция е крехък съюз. За нейното запазване ще е нужна определена степен на политическа неопределеност, която прави военните среди нервни.

Не е осигурена трайна подкрепа и вътре в страната. Сегашното национално единство може да продължи да съществува, може и да не продължи. Двата взаимносвързани фактора, които ще оформят мнението, са: какъв е напредъкът /и колко бърз е той/ в издирването на терористите и колко още наказателни действия срещу САЩ могат да предприемат терористите.

Думата "война" бе широко използвана през последните седмици - и от обикновените хора, и от политиците. Войната - все едно дали е с конвенционален характер или не, е начинание, при което едната страна убива хора на другата, която съответно прави същото, и това продължава, докато една от страните повече не е в състояние да го прави. Никак не е ясно обаче, дали американците помислиха за това при първата си реакция на събитията от 11 септември.

Осама бен Ладен, подозираният за лидер на терористите, отново даде ясно да се разбере, че няма да отстъпи. В разпространения в неделя видеозапис той нарече американската война срещу него война срещу Афганистан и исляма. И обеща, че докато тя продължава, за американците няма да има сигурност.

Сигурно президентът Буш съзнава, че победата над Бен Ладен, ликвидирането на неговата терористична мрежа и преминаването после към други страни, подслоняващи терористи, ще представлява проверка за способността на американския народ да остане концентриран върху задачата и да понася неблагоприятни последици продължителен период от време.

Президентът призова да се посрещат с търпение всички саможертви, които може да са необходими, и изтъкна, че само "търпеливото трупане на успехи" ще доведе до победа.

Но как се дефинира успехът в случая? Ще бъде ли достатъчно, ако Осама бен Ладен бъде заловен или убит? Множество умерени арабски държави, вероятно и Пакистан, ще настояват, че е достатъчно.

А ако режимът на талибаните бъде свален или се разпадне, кой ще го замести? В случай че нестабилността в страната продължи, ще се създаде богата почва за тероризъм и терористи. Белият дом обаче продължава да твърди, че военната акция "няма за цел да замени един режим с друг".

Министърът на отбраната Доналд Ръмсфелд отново заяви, че "нашата цел остава много по-широка" от Афганистан. Относно тероризма той каза: "Възнамеряваме да му се противопоставим навсякъде, където го има."

Военните кампании обикновено имат тенденцията да придобиват все по-широк мащаб и по-голяма продължителност - ако и сега стане така, ще е трудно да бъдат задържани в общата лодка страни като Саудитска арабия, Египет и дори Йордания.

Със съкращения, по БТА