Началото на репресиите през 1944 г. скара опозицията и управляващите

Три дни от далечната 1944 г. скараха в сряда опозицията и управляващите, които отделиха повече от три часа от времето си в дебат за промени в Закона за политическата и гражданската реабилитация. Предложение на жълтия депутат Минчо Спасов (НДСВ) предвижда началната дата на репресиите, наложени от комунистическия режим, да е 9 септември 1944 г., а не както е сега записано в закона - 12 септември.

Промените предвиждат още репресираните да получават обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за периода 1944 – 1989 г.

Минчо Спасов мотивира поправката с опита си на адвокат. Според него има много хора, които изпитват сериозни трудности в установяването с акт на смъртта на техни близки, загинали в този период, за да уредят имуществените си права и отношения на наследяване.

Според него това са важни юридически факти, които се нуждаят от доказване. След като представи предложението си, Спасов получи подкрепа от депутата от ОДС Иван Сотиров, който също поиска датата да бъде изместена на 9 септември.

"Вие заставате зад това, че в кръга на убитите тогава може да е имало и хора, които са заслужавали да бъдат санкционирани, това може и да е така, но за това има съд", коментира Сотиров.

В полемиката се включи и историкът проф. Андрей Пантев (Коалиция за България), който изнесе лекция на депутатите. "Всяка драстична политическа или национална промяна създава условия на насилие, при които няма как да не пострадат невинни хора", започна изказването си той. После продължи, че "драмата на тогавашното правителството е, че е допуснало да има убийства".

“Искате да скриете своето съмнително мъжко качество със смокинов лист. Смокинов лист в историята няма. Има общо поведение, при което естествено ще паднат и невинни жертви. Много турци са загинали при българското освобождение. Значи ли това, че ние не трябва да го честваме?!”, обърна се професорът към опозицията. После я посъветва да "има чувство за мярка".

Представители на десницата пък му отвърнаха, че трябва да бъдат почетени всички жертви на терора, защото "това е въпрос на морал".

“Да приемеш историческа плесница е по-трудно, отколкото да я нанесеш. Никога не съм делял жертвите”, отговори им Пантев. По думите му днес депутатите се “замерват с костите на прадедите си”.

“За 18 години вие сте си останали същите комунисти. Вие не сте и комунисти, а сте партийци, които говорят срамни неща в този парламент. Вие сте палачите и сега правите икономически това, което правихте онези 45 години”, отново взе думата Иван Сотиров. Той определи изказването на проф. Пантев като "срамно и позорно" за българския парламент и поиска от него да се извини.

Споровете толкова се разгорещиха, че за да ги "поохлади", думата взе председателят на парламента Георги Пирински (БСП).

"Трябва да вървим напред и като общество, и като парламент, който не е жертва на политизирани спорове”, каза той и допълни, че трябва да се намери начин за създаване на закони, които да се ползват с възможно най-голяма обществена подкрепа.

Пирински посочи, че се създава представа, че през тези три дни – между 9 и 12 септември 1944 г., са били извършени незаконни убийства на интелектуалци. По думите му в огромното си мнозинство бруталните убийци са намерили възмездие.

По думите му датата 12-ти септември е фиксирана неслучайно, тогава в Народното събрание са били хора, преживяли всичко онова, което се е случило през 1944 г.

Предложените промени ще бъдат гласувани в петък.