Над 10% от трудоспособните хора не си търсят работа

Около 330 хиляди души са демотивираните българи в трудоспособна възраст, които но не учат, не работят и не са регистрирани в бюрата по труда. Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център “Тренд“по поръчка на Фондация “Фридрих Еберт“. Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях никога не са работили.

Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината изразяват мнението, че няма работа по специалността им.

Официалният държавен посредник в лицето на Бюрото по труда се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда, коментират анализаторите.

Повече от половината (52%) от всички демотивирани българи твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато 42% са на обратното мнение.

Голяма част от анкетираните (47%) заявяват, че биха започнали работа за сравнително адекватни възнаграждения – между 500 и 1000 лева.

Сред висшистите и живеещите в София, желаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1001-1500 лв.

43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа.

Над 80 % сочат роднини, близки и приятели като основно средство за търсене и намиране на работа. Това говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на възможностите по “втория начин“, толкова и по търсене за информация за работа чрез интернет сайтове.
Все повече неактивни хора се натрупват сред младите на възраст (18-29 г.), като една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация.

Данните обаче показват ясна зависимост, че високите дялове на демотивирани са сред хората със средно и по-ниско образование докато при хората с висше образование делът им е нисък.

Малко над половината от демотивираните българи са женени или омъжени, т.е. те са издържани от други членове на семейството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или между 501-1000 лв.

Професионалният статус на по-голям процент от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета , както и 21% квалифицирани работници.

Мнозинството (72%) нямат личен месечен доход. 13% имат личен доход до 500 лв. Част от демотивираните получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина.

По отношение на етническия произход, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета.

По тип населеното място най-висок дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%.

“Бройката е много по-голяма от очакваната. Тези хора могат да се превърнат в голям ресурс за икономиката“, коментира бившият социален министър Ивайло Калфин.

“Това генерира бедност и разделение в обществото”, каза Калфин, като допълни, че етническите различия в тази статистика не са толкова големи.

“Това е една голяма въпросителна пред институциите, хората не се обръщат към тях”, коментира Калфин по повод неефективната работа на бюрата по труда и това, че хората разчитат главно на роднини и приятели за намиране на работа. Калфин допълни, че хората над 50-годишна възраст масово не се записват на курсове за преквалификация, не правят нищо и чакат един ден да получат социална пенсия.