Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Над 100 млрд. евро за чиста енергия в ЕС са заседнали в опашка за мрежата

1 коментар
Сн. Mediapool

Проекти за чиста енергия на стойност над 100 млрд. евро са заседнали на опашката за присъединяване към енергийната мрежа на осем европейски дръжави, след които България, Чехия, Великобритания, Германия, Гърция, Италия, Полша и Испания.

Става въпрос за 375 ГВ нови слънчеви и вятърни мощности, което е близо 98 на сто от сегашния капацитет на електроцентралите на въглища и газ в Европа, и 455 ГВ батерии за съхранение на електроенергия. Но дори и предвид консервативния процент на успеваемост на подобни проекти от 20-25%, този капан за свързването дори на четвърт или една пета от инвестиционните намерения води до забавяне на декарбонизацията и отслабване на устойчивостта на Европа.

Това се посочва в доклад на организацията "Отвъд изкопаемите горива", според който основният проблем е със свързването на ВЕИ пректи към електроразпределителните мрежи. Те са изправени пред средно над 11 хил. годишни заявки за включване и очакванията са до 2030 г. те да бъдат натоварени с над 70 процента от слънчеви и батерийни проекти.

В доклада се отбелязва, че именно електроразпределителните мрежи са основните фактори за предоставяне на достъпна възобновяема енергия и гъвкави решения директно до домакинствата, бизнеса и общините. Но лошите структури на управление и ограниченията на капацитета пречат на евтината, чиста енергия да достигне до потребителите, смятат неговите автори.

Капацитетът на опашката на батериите надвишава националните цели два до три пъти в почти всяка от осемте анализирани страни, посочват още те. Тъй като европейските страни се стремят да изместят изкопаемия газ с чисти технологии за гъвкавост, като съхранение на батерии, закъсненията с присъединяването им струват на потребителите и енергийния преход ограничен достъп до възобновяема енергия, зависимост от скъпо резервно захранване и неефективни мрежови операции.

Според анализаторите пакетът за европейски мрежи, който в момента се договаря в Брюксел, остава силно фокусиран върху разширяването на нивото на пренос на чистата енергия – мрежите високо напрежение. Всъщност европейският пазар се нуждае от много по-силен акцент върху цифровизацията на разпределителната мрежа и регулаторната реформа за справяне с пречките на местно ниво. Без по-добри европейски правила енергийният преход ще се забави и това ще отслаби индустриалната конкурентоспособност на Европа.

"Разпределителните мрежи стоят между домакинствата и бизнеса и по-евтините сметки за енергия. Но опашките за свързване за проекти за възобновяеми източници и съхранение стават все по-задръстени. Без управление и оперативни реформи, възобновяемият потенциал на Европа ще бъде задушен не поради липса на амбиция или инвестиции, а поради ограничения в самите мрежи, предназначени да го доставят", коментира Дуйгу Кутлуай, активист в "Отвъд изкопамеите горива" (Beyond Fossil Fuels).

"В днешния контекст на европейския енергиен преход стойността на новите гигавати все повече зависи от способността да ги свързваме, преместваме и балансираме. Мрежите - както за пренос, така и за разпределение са критичният фактор. Те в крайна сметка решават дали новите ресурси се превръщат в използваема стойност в енергийна система, която става все по-електрифицирана, по-разпределена и по-нестабилна", отбелязва Киара Наталичио, старши консултант в компанията, изготвила доклада - AFRY.

"На този фон е от съществено значение е да се запази светлината на прожекторите върху стратегическата роля на разпределителните мрежи и спешната необходимост от перспективно, гъвкаво регулиране – подкрепено от по-силно управление, по-стабилно планиране, значимо ангажиране на заинтересованите страни и внедряване на гъвкави решения", допълва тя.

Специално за България докладът отбелязва, че регулаторната рамка за присъединяване на обeкти към електрическите мрежи не стимулира операторите, които навременно свързат заявените проекти, а също така липсват и санкции при забавяне отвъд процедурните срокове.

Страната ни търпи критика и за това, че инвестиционните планове на електроразпределителните дружества и мерките за развитие на мрежата им, модернизацията и рехабилитацията ѝ нямат изрична връзка с постигането на целите на страната за декарбонизация. Отбелязва се също така, че планирането на развитието на мрежите средно и ниско напрежение е предимно реактивно, а не проактивно.

В България липсват мрежови тарифи за време на използване, а ниското проникване на интелигентните измервателни уреди значително ограничава ефективното внедряване на гъвкави решения за устойчиво управление на доставките на електроенергията и потреблението, коментират още авторите на доклада.  

подкрепете ни

Свободата има цена

Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.

Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.

1 коментар

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Poro
    #1

    бухай солари и перки+батерии, без осъвременяване на инфраструктура и преносна мрежа. то и сега има постоянни токови удари, та се налага да си купуваме UPS-и. инак спасението е: 4-5 киловата солари +4-5 оловно киселинни акумулатора по 250 амперчаса.

Препоръчано от редакцията