Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Над 1.2 млрд. лв. инвестиции за разширяване добива на мед планира "Елаците"

5 коментара
Котлованът в горната си част е два на два километра, сн. Ромео Чолаков

След реализираните за 23 години 1.3 млрд. лв. инвестиции в добива и преработката на мед край Етрополе, "Елаците -Мед" подготвя нови 1.2 млрд. лв. за удължаване на експлоатацията и разширяване на едноименния рудник до 2041 г. Това съобщи пред журналисти изпълнителният директор на дружеството Драгомир Драганов.

Компанията вече е подала необходимите документи в министерствата на енергетиката и околната среда, които трябва да одобрят увеличаването на срока на концесионния договор, който изтича през 2031 г. Това включва приемане на оценка за въздействие върху околната среда на проекта, предвиждаща увеличаване на концесионната площ за всички дейности от сегашните 16.5 хил. дка на 21.7 хил. дка.

След обществени обсъждания трябва да се вземе и решение от Министерския съвет. И ако всичко мине безпроблемно, през 2025 г. би трябвало да започнат инвестициите в подготовката на следващия етап от експлоатацията на находището, където по открит способ се добива руда със съдържание на мед, злато и сребро.

"Досега не сме вземали ползвали банков капитал, ще продължим да ползваме собствени средства за развитието на нашия бизнес, затова ще правим постепенно инвестициите", коментира Драганов.

Плановете за развитие. А отпадъкът е ресурс

Според оценките на компанията, която е част от групата "Геотехмин", около 700 млн. лв. ще струва подготовката за започване на новия добив в рудника, който в горната си част е с размери 2 на 2 километра, а в дъното – 600 на 600 метра. На принципа на "стружката" – отнемане на скала и руда от досегашните стени и удълбочаването му със стотина метра, след 2031 г. се планира да продължи експлоатацията на находището.

Елаците - Мед осигуряват работа на над 2 хиляди души в пет общини – основно в Етрополе, Чавдар и в съседното Мирково, където се намира обогатителната фабрика на предприятието. Около 300 млн. лв. ще са необходимите средства за увеличаване капацитета  на съществуващото хвостохранилище, допълва Драганов.

В момента от двете хвостохранилища само едното приема отпадъци и 300 дка от него са залесени. Другото е закрито и рекултивирано. Отпадъците обаче се разглеждат като потенциални бъдещи източници на ценни суровини, тъй като в тях има  мед, сребро и злато и молибден. Тяхното съдържание е прекалено ниско и в момента добивът им не е рентабилен, но технологиите за извличане на ценните метали от хвоста се развиват, обясни Александър Григоров, директор на дирекция "Околна среда", отговаряща за опазването на околната среда.


Залесените табани на старото депо за минни отпадъци, сн. Елаците - Мед

Инвестиции в следващия етап от развитието на рудника ще са необходими и в отводнителни и пречиствателни системи. В момента той разполага с две пречиствателни станции, в момента  се изгражда и трета, каза Григоров.

Драганов  допълва, че досега ръководството на "Елаците-Мед" никога не ограничавало инвестициите в околна среда.

Денонощна работа, а в лошо време е по-добре

В забоите на мината край Етрополе денонощно има багери и сноват камиони по спираловидните пътища надолу. Три смени по 8 часа и една почиваща. Работа се спира само при изключително гъста мъгла или много силен снеговалеж, разказва директорът на комплекса Ивайло Николов. Парадоксалното е, че при лошо време добивът е по-голям, допълва той.

Средната плътна производителност е 6 часа и половина на 8-часова смяна, която е сред най-високите у нас. Резултатът е годишно изкопани през 2022 г. 16.2 млн. т. руда, от която са добити 204 хил. т. меден концентрат с 22 процента съдържание на мед. Това при положение, че рудникът в световен мащаб е една от тези с най-бедно съдържание на мед – едва 0.286 процента в рудата при средни стойности от 0.4 до 0.7 на сто в подобни рудници.

В следващите години съдържанието на медта край Етрополе ще падне до 0.26 процента, което кара предприятието да работи още повече за повишаване ефективността на производството.

Целта на компанията не е да изчерпи бързо рудата, както правят много световни компании, а да се развива устойчиво регионът, каза Драганов

Автоматизация и дигитализация вдигат добива с близо 19%

Сегашната е постигната с автоматизация и дигитализация на процесите. Оптимизиран е трафикът на средно около 30-те камиона, сновящи по чашката на рудника в една смяна. Въведена е и прецизна навигация на багерите и задаването на границите на копаене. Диспечерски център следи постоянно работата на машините и всичко това е повишило производителността на машина с 18.9 на сто.


Диспечерският център следи постоянно случващото се в рудника, сн. Mediapool

Всеки от операторите има мобилно приложение, с което може да следи в реално време добива и транспорта на изкопаната откривка и суровина. Имаи SOS бутон в случай на необходимост от спиране на работи или инциденти, каквито се случват рядко.

Предприятието разполага със собствена фабрика за производство на взривни вещества. Радарна система следи на всеки две минути за стабилността на стените на рудника. Ако има разминавания в снимките се анализира дали имал опасност от деформация.

Безпилотен самолет веднъж седмично облита целия открит рудник и извършва фотограметрия, чиито геодезични снимки се използват също за анализ на геометрията на рудника след взривовете. Напоследък данните се използват и за проектиране на следващите откривки.


сн. Елаците - Мед

Подземно трасе под планината

Добитата руда се кара с камионите до първия трошачен комплекс. Той е разположен на средата на рудника и натрошената едро руда оттам поема по подземна гумена транспортна линия до открит склад. От там тя се транспортира по подземен тунел, дълъг 6.5 км под Стара планина, до обогатителния комплекс, където се преработва рудата се преработва до меден концентрат.

Той се продава на "Аурубис" в Пирдоп и от него се добиват мед, сребро и злато. Малка част от концентрата се продава за преработка в Сърбия или Китай, докато мощността в Пирдоп е в профилактика, обяснява Драганов.


Добитият меден концентрат във флотационната фабрика в с. Мирково се преработва в гр. Пирдоп, Сърбия или Китай. сн. Елаците - Мед

Компанията разполага от 2017 г. и със съоръжение, което превръща част от минния отпадък в материали за влагане в пътища или друга инфраструктура. Вече средногодишно до 6  процента от откривката, вместо да отиде в съоръжението за минни отпадъци, се използват в строителството, с което "Елаците-Мед" вече е част от кръговата икономика и превръщането на отпадъците в суровини.

Това също е част от стратегията на дружеството за развитието му до 2041 г. и неговата ефективност, за да може да запази добива на меден концентрат, въпреки негативната тенденция за изчерпване на ресурсите на находището.

Това е важно и за запазване на заетостта в региона, тъй като прдприятието е основният работодател там. А средномесечната брутна заплата, която е давало през 2022 г., е била 2649 лв. Тази година възнаграждението вече е било индексирано с 20 процента и предстоят нови преговори тази есен по колективния трудов договор.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

5 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Горскио
    #5
    Отговор на коментар #2

    Кажи ми тогава какво е годишното производство на чиста мед в тонове (анодна и катодна), на злато и на други ценни метали - в тонове и килограми от добиваната руда в Елаците. Или това е неудобен въпрос. "Той [концентратът] се продава на "Аурубис" в Пирдоп и от него се добиват мед, сребро и злато." - т.е. в статията пише само, че концентратът се продава на Аурубис (която е германска фирма, която има фабрика в България). Въпросът, който интересува всички нас е каква точно част от конценратът се преработва в Българиа и каква част се изнася и колко тона чисти метали от всеки вид се добиват в България и на този въпрос отговор не се дава

  2. луд
    #4

    "Аурубис България", най-голямата компания в страната с приходи 8.2 млрд. лв.млрд. лв. Платени данъци 30 милиона. Евала

  3. луд
    #3

    Тъй тъй концесионера плаща 0,00 1 от стойността на извлеченото. Блгодарим от сърце

  4. vladi
    #2
    Отговор на коментар #1

    Да бяхте прочели внимателно статията, преди да нападате. Пише какво е производството на концентрат и къде се продава и преработва у нас, къде се изнася и други неща.

  5. Горскио
    #1

    Звучи като платена статия. Защо това не е отбелязано? Ако госпожица авторката наистина е журналистка, а не платена писачка защо не е задала въпроса какво става с добиваната руда - дали се преработва в България или се концентрира и изнася в управлявани от глобални господари колонии като Намибия например? Какъв ще е годишния добив на чиста анодна и катодна мед, на злато и на руги цветни и ценни метали? Въпроси, които ако се задаваха от българските журналисти биха допринесли България да бъде независама и ефективно управлявана държава, а не бантустан с намаляващо коренно население,

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.