Над 2 млн. долара за екоземеделие в Понор планина и Басапарски ридове

През следващите четири години за опазване на пасища и ливади с висока природна стойност в районите на Понор планина и Басапарски ридове ще бъдат инвестирани 2 153 000 долара. Това предвижда проект на Българско дружество за защита на птиците, който в четвъртък бе представен в Пазарджик.

Преди два дни с възможностите да получат финансиране срещу проекти за екологично земеделие бяха запознати и производителите и местните власти в Своге. Целта е да се стимулира развитието на животновъдство в тези два пилотни района в България, които са специални защитени зони от мрежата НАТУРА 2000, като същевременно се запазят пасищата и ливадите, където гнездят редки и защитени видове птици. Така опазването на биоразнообразието ще бъде нсърчено чрез подкрепа на местния традиционен поминък.

Проектът се финансира от Глобалния Екологичен Фонд и Програмата на ООН за развитие (ПРООН/ГЕФ). Размерът на директните средства е 950 000 долара, е съфинансирането се осигурява от Министерство на земеделието и продоволствието (МЗП) и Министерство на околната среда и водите (МОСВ), които са партньори по проекта заедно с Кралско дружество за защита на птиците на Великобритания и Асоциация на млекопроизводителите.

Районът на Понор в Западна Стара планина е с площ 29 хил. хектара, от които пасищата и ливадите са близо 20 хил. ха. В местността гнездят 140 вида птици, като 50 от тях са с европейска значимост. Понор е от световна значимост за дърдавеца. Обезлюдяването на това място е довело до изоставяне на пасищата и ливадите, което пък води до недостиг на храна за птиците.

Проблемно е положението и в Бесапарските ридове, които са част от Пазарджишка и Пловдивска области. Местността е с площ близо 15 хил. хектара, като малко над 6 хил. ха от тях са пасища и ливади. Сред обитателите ѝ са 86 гнездящи вида птици, половината от които са с европейска значимост. Районът е местообитание и на защитения царски орел. Заради развитието на селското стопанство пасищата и ливадите там постепенно се превръщат в обработваеми видове, което застрашава живота на птиците. Местните жители ще бъдат подпомагани за изготвяне на апликационните форми за финансиране по агро-екологичната мярка на Националната програма за развитие на селските райони.

Производителите, които отглеждат животните си без да замърсяват важните за птиците места, ще получат помощ и при маркетинга на специфични местни продукти, свързани с пасищата и ливадите. Експертите ще съдействат за популяризиране на районите като източник на природосъобразна, вкусна, чиста и произведена с гордост храна. Тази дейност ще се осъществява в партньорство с движението „Slow food” в България.

Проектът предвижда и грантова схема за пилотно тестване на агроекологични плащания, които към настоящия момент не са включени в Националната програма за развитие на селските райони в България. Това е най-новият и изключително важен за Глобалния екологичен фонд (ГЕФ) проект, който ще помогне на местните земеделски стопани да разберат какви са ползите от европейските фондове, обясни представителят на ГЕФ Адриана Дину. Според нея финансовите средства, отпускани по проекта, ще подпомогнат на местната икономика и ще съдействат за въвличането на бизнеса в опазването на биоразнообразието.

Подобни проекти вече се изпълняват в Словакия, Чехия и Латвия, като в Чехия се работи много активно с бизнеса. Това партньорство е важно, защото не е достатъчно само един продукт да се произведе, но той трябва да стигне до пазара и да бъде продаден, допълни Адриана Дину. Координатор на проекта в България е Мирослава Дикова, а програмен директор от страна на ПРООН е Карстен Гермер.