Над Обединена Европа тегне ирландската опасност

Както обичат да казват неговите лидери, Европейският съюз е на кръстопът. Ако е така, тогава той изглежда готов да тръгне във всяка от възможните посоки. Зрелищният провал на холандското правителство в сряда само подсили впечатлението за конфликт и объркване.

ЕС си е изготвил невероятно амбициозен график, предвиждащ разширяване, нова конституция, валутен съюз, икономическо обновление и селскостопанска реформа. Тук не става дума за това, че съюзът отхапва по-голям залък, отколкото може да преглътне, а че направо претрупва чинията си с повече, отколкото въобще може да бъде отхапано. Положението, и без това тежко, се влоши още повече след забавянето, наложено заради скорошните избори във Франция и Германия.

Разширяването може да стане много проблемно, ако избирателите в Ирландия в събота отново отхвърлят Договора от Ница. Вероятността да се вслушат в съвета на министрите и да го подкрепят е по-голяма, не на последно място защото разходите за кампанията в подкрепа на договора бяха толкова по-големи от тези, направени от противниците му, че направо могат да поставят под съмнение легитимността на гласуването. Но вот "не" още е възможен, въпреки че опозицията се оглавява от партията Шин Фейн, която през последните месеци не се представя особено блестящо, и ексцентричната Партия на зелените.

Дори ако Ирландия не създаде проблеми за Брюксел, разпадането на холандското правителство след само 100 дни на власт достатъчно ще усложни нещата. Сега ще бъде формирано служебно правителство, но не е ясно дали то ще е юридически и политически упълномощено да участва в решението за разширяването, което трябва да се вземе през декември в Копенхаген. Съществува и възможността наследниците на Пим Фортаун, ексцентричния политически лидер, който беше убит през май, да наложат вето върху разширяването или да оспорят законността му в съда.

Не по-малко активни са споровете по икономическата политика. Новите мерки в областта на данъчното облагане и регулирането на икономиката, одобрени от Герхард Шрьодер и Йошка Фишер, ще наложат допълнително бреме върху фирмите и ще сведат до едва 0,5 процента икономическият растеж за тази година. Тази перспектива вече накара новото правителство да поиска по-"гъвкав" Пакт за стабилност и да настоява Европейската централна банка да намали лихвените проценти.

Това поне е окуражаващ знак. Европа отчаяно се нуждае от паричен стимул, а сегашните равнища на лихвените проценти с нищо не подпомагат икономическата динамика. Но и по този въпрос нещата са по-объркани и не толкова оптимистични, както изглежда.

Жак Ширак е открито против Пакта за стабилност, но би приел лихвен процент, от който неговата страна губи по-малко, отколкото другите. За разлика от него, хер Шрьодер търси някакво временно облекчение от дисциплината, която налага Пактът, но подкрепя идеята за централно налагани финансови правила и за ЕЦБ като локомотив на Европейския съюз чрез механизма на лихвените проценти. Да си представим само колко по-интересни ще станат тези икономически дискусии, когато страните-членки на ЕС станат 25.

Дори и отношенията между Франция и Германия да бяха по-топли, ЕЦБ и Европейската комисия не биха се отказали толкова лесно от правата, които са получили по Маастрихтския договор.

Всичко, което Комисията свърши в сряда, бе да предупреди Португалия за бюджетния ѝ дефицит и заплаши, че може да направи същото по отношение на Франция, Германия и Италия. Уилям Буитър, британски икономист, подкрепящ еврото, заяви във вторник, че валутният съюз е "работа в прогрес". Но в момента е по-лесно да се види "работата", отколкото "прогреса". Тони Блеър трябва да е благодарен, че другите трябва да се справят с цялостния ефект на този експеримент. Той поне може да си позволи лукса да стои и да наблюдава дали Европа наистина е "на кръстопът" или пред задънена улица.

По БТА