Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Над половината журналисти признават за политически натиск върху медиите

2 коментара
Над половината журналисти признават за политически натиск върху медиите

Общо 52% от журналистите в България смятат, че върху тяхната медия се оказва политически натиск, а едва 40% отричат това, показва проучване, посветено на влиянието върху медиите. Проектът е осъществен от медийните експерти Орлин Спасов и Крум Благов с подкрепата на германската фондация "Конрад Аденауер". Общо 100 журналисти и 15 собственици на медии са попълнили анонимна анкета, която изважда поредни стряскащи данни за българския медиен пазар.

Всеки трети български журналист е подложен на натиск от рекламодателите, а всеки четвърти признава, че са му спирани материали. Близо половината от анкетирани собственици на медии признават за наличието на натиск от рекламодателите, но само двама от тях си признават за политическия натиск. Това ясно показва, че редовите репортери и редактори са склонни да бъдат по-откровени за натиска на партиите върху медиите, отколкото собствениците на медиите.

Общият извод от изследването е, че политиците и рекламодателите се намесват редовно в работата на българските журналисти. "Много от българските журналисти не се смятат за независими. Репортерската работа не е достатъчно добре защитена от външно влияние", е заключението на Орлин Спасов и Крум Благов.

Общо половината от журналистите усещат политическия натиск върху своята медия, а над 30% от тях признават, че лично върху тях е упражняван натиск от политици. Кристиян Шпар от "Конрад Аденауер" отчита и голямото разпространение на автоцензурата в българските медии. Около 30% от журналистите признават, че единственият начин някой материал да бъде публикуван е той да следва тенденциите, заложени предварително от собственика на медията.

"Една от причините (за състоянието на българските медии – бел. ред.) е трудната икономическа ситуация, но другата е липсата на консенсус за ролята на медиите в демократичното общество", допълни Шпар.

Авторите на изследването правят девет препоръки за подобряване на медиийния пазар. Те включват създаването на нова рамка за регулация на медиите, която би трябвало да подобри ситуацията. Според тях трябва да се помисли за гарантиране на равноправен достъп на медиите до информацията. Държавното финансиране трябва да бъде направено много по-прозрачно, но същото важи и за проясняване на собствеността на медиите. "Това важи особено за печатните медии", смятат Крум Благов и Орлин Спасов.

Двамата експерти препоръчват да се задължат медиите да отбелязват изрично, когато публикуват рекламни публикации. Последното предложение е да се започне дебат, който да доведе до качествена регулация и ограничаване на концентрацията на медийна собственост.

В рамките на дискусията бяха отчетени и други проблеми. "Нормалните медии започнаха да се поддават на комерсиалния натиск и да напускат терена на качествената журналистика", каза Орлин Спасов.

Според Крум Благов създаването на независими медии не може да се случи само по един начин. В този контекст той обясни, че финансирането на медии от неправителствените организации не е "панацея".

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в София Огнян Златев допълни, че България няма как да разчита и на международен натиск, за да създаде собствен качествен медиен пазар.

"Ние сме твърде малки, за да попаднем в центъра на вниманието по отношение на проблемите на нашия медиен пазар. България попада в центъра на вниманието, когато има големи кризи", обобщи Златев.

Дискусията се проведе под знака на поредното пропадане на България в класацията за свободата на словото на международната организация "Репортери без граници". Страната ни се намира вече на стотната позиция, което я заковава на последното място сред всички 28 членки на ЕС.

Председателят на Съвета за електронни медии Георги Лозанов коментира, че пропадането в тази класация може да се окаже добро за страната, защото помага за осъзнаване мащаба на проблема. "От нас се очаква нещо радикално. Докато това нещо не бъде направено, ние ще продължим да пропадаме в тези класации", обясни Лозанов. Според него е нужно регулацията на медиите да покрие целия пазар. В момента вестниците и онлайн медиите са оставени извън всякаква регулация.

--------------------------
Тази публикация е създадена с помощта на Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието ѝ се носи от OBC и Mediapool.bg и по никакъв начин не изразява официалното становище на Европейския съюз.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Колката
    #2

    Половината признават, че ги "натискат" за да не публикуват някакви материали или идеи, а останалата половина е откровено поръчкова и няма за какво да я натискат (тя сама се натиска).

  2. Иван Сусанин
    #1

    Отвратително! Значи, 52% 40% = 92% са онези, които са наясно с политическия натиск; просто, едните си признават, а другите не си признават.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.